1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 24.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 195 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] /въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. Дарена А. срещу определение от 12.10.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, с което е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [фирма] на 25.05.2016г. с искане за изменение на решение № 2616г. от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав в частта за разноските, както и за допълване на същото решение, като в диспозитива се впише, че се осъжда Г. З. да заплати на дружеството разноски в размер на 2 350,36 лв. – пред първата инстанция.
Частният жалбоподател прави оплакване за нищожност, недопустимост, евентуално неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел за неоснователна молбата в частта за допълване на решението с дължимите за първоинстанционното производство разноски и че не е съобразил, че липсва потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която Г. З. е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 350,36 лв. Релевира доводи, че неправилно молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, като съдебният състав не е мотивирал защо приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение в размер 3 000 лв. е прекомерно. Частният жалбоподател моли определението на СГС да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена.
Ответникът Г. Н. З. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението на Софийски градски съд е правилно, обосновано и постановено в съответствие с постоянната съдебна практика. Моли същото да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал 2 ГПК съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Д. на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното определение е неоснователен. Съдебният акт е нищожен, когато не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, когато е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписан или волята на съда е изразена по начин, който не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание, т. е. когато съдебният акт е неразбираем. В настоящия случай определението на Софийски градски съд е постановено от надлежен орган, в надлежен троен състав, в писмена форма, в рамките на правораздавателната съдебна власт, подписано е от съдебния състав и волята е ясна и разбираема.
Неоснователен е и доводът за недопустимост на обжалваното определение. Съдебният акт е недопустим, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, например ако е постановен въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, или ако съдът е бил десезиран, или когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В конкретния случай ответникът по иска и въззиваем в производството пред СГС има право да подаде молба за изменение на решението в частта за разноските или за допълване на решението по чл. 248 ГПК, молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок /по пощата на 25.05.2016г., сряда, първи работен ден след почивни и празнични дни от 21 до 24 май вкл. 2016г., при получен препис от решението на 22.04.2016г./, СГС не е бил десезиран, не са налице отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на молбата.
По правилността на определението в частта за допълване на въззивното решение:
За да остави без уважение искането на ответника /въззиваем в производството пред СГС/ за допълване на въззивното решение с част от разноските за първоинстанционното производство, съдебният състав е приел, че решението на СРС относно присъдените разноски в полза на молителя е отменено за сумата над 2 350,36 лв., т. е. за сумата в размер на 2 350,36 лв. не е отменено, поради което диспозитив в искания от молителя смисъл от въззивната инстанция не следва да се постановява.
С решение № 2616 от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б отделение е отменено решение № I-043-169 от 07.09.2015г. по гр.дело № 42925/2013г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 43 състав в следните части: 1/ с която се отхвърля иска по чл. 240 ЗЗД за сумата в размер 22 394,77 лв.; 2/ с която се отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД общо за сумата 6 296,71 лв.; 3/ с която са присъдени в полза на ответника [фирма] разноски в размер над 2 350,36 лв. Вместо това ответникът е осъден да заплати на ищеца Г. Н. З. от [населено място] следните суми: 1/ на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 ЗЗД сума в размер на 22 394,77 лв. – главница по договор за заем от 24.04.2007г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.10.2013г. до окончателното й изплащане; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в общ размер 6 296,71 лв., от която сума 3 395,14 лв. представляват лихва за забава за периода от 16.10.2010г. до 15.10.2013г. върху сумата 11 000 лв. – първата половина от присъдената главница с падеж 24.04.2009г., и 2 901,57 лв. представляват лихва за забава за периода от 25.04.2011г. до 15.10.2013г. върху сумата в размер на 11 394,77 лв. – втората половина от присъдената главница; 3/ сума в размер на 3 038,91 лв. – разноски пред първата инстанция и сума в размер на 1 885,63 лв. – разноски пред въззивна инстанция. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 6 296,71 лв. до пълния предявен размер 17 030,58 лв., от която една част като погасена по давност, а друга като недължима, и ищецът Г. Н. З. /въззивник/ е осъден да заплати на ответника [фирма] /въззиваем/ разноски за въззивното производство в размер 1 313,87 лв. Липсва потвърждаване на решението на СРС в частта за дължимите разноски от ответника на ищеца с оглед уважената част от исковете.
Определението на СГС – предмет на настоящата частна жалба е неправилно в частта, с която е оставена без уважение молбата за допълване на въззивното решение. Съдебният състав не е съобразил, че не е потвърдил решението на Софийски районен съд в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер 2 350,36 лв. Обстоятелството, че първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта за присъдените разноски над 2 350,36 лв. до 3 220 лв. не може да обоснове извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решението. Съдът дължи произнасяне по всяка заявена претенция, поради което при липса на произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски в размер 2 350,36 лв. въззивният съд е следвало да допълни въззивното решение.
Въз основа на изложените съображения определението на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] в частта за допълване на решението, следва да бъде отменено и вместо това трябва да бъде допълнено решението на СГС като се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която Г. Н. З. е осъден да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство в размер 2 350,36 лв.
По правилността на определението в частта за изменение на въззивното решение:
За да остави без уважение искането на ответника /въззиваем в производството пред СГС/ за изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивното производство, съдебният състав е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер 1 800 лв., като следва да се отчете, че с решение № 9273/27.07.2016г. по адм. дело № 3002/2015г. на ВАС, III отд. се отменя чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С решение № 2616 от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б отделение е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение в размер 1 712,76 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приел е, че при отчитане на фактическата и правна сложност на делото възнаграждението в размер 3 000 лв. се явява прекомерно, поради което го е намалил до 1 800 лв., т. е. до размера, в който е намалил и възнаграждението на въззивника Г. З..
Определението на СГС е правилно в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивното производство. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя възможност на съда при направено възражение от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай възражението за прекомерност на платеното от въззиваемия [фирма] адвокатско възнаграждение е заявено своевременно от въззивника Г. З. и съдебният състав е съобразил фактическата и правната сложност на делото, за да намали адвокатското възнаграждение до 1 800 лв. Обстоятелството, че присъденото възнаграждение е в размер 1 313,87 лв., се дължи на частичната основателност на въззивната жалба.
Въз основа на изложените съображения определението на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] в частта за изменение на решението, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Разноски на частния жалбоподател за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са поискани. С оглед изхода на спора частният жалбоподател трябва да заплати на ответника Г. З. направените от последния разноски за настоящото производство в размер 225 лв., съразмерно на потвърдената част на определението.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 12.10.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [фирма] на 25.05.2016г. за допълване на решение № 2616г. от 31.03.2016г. в частта на разноските, дължими от Г. З. на [фирма] за първоинстанционното производство в размер на 2 350,36 лв. и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА решение № 2616 от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б отделение в следния смисъл: ПОТВЪРЖДАВА решение № I-043-169 от 07.09.2015г. по гр.дело № 42925/2013г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 43 състав в частта, с която Г. Н. З. е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 350,36 лв. – разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.10.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [фирма] на 25.05.2016г. с искане за изменение на решение № 2616г. от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 189/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б отделение в частта за разноските, дължими на [фирма] за въззивното производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Г. Н. З. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ – направени разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.