1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място], 29.05.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№1241/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 37 от 16.01.2014г., постановено по ч.гр.дело №850/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено разпореждането на Варненския окръжен съд от 13.11.2013г., постановено по гр.д.№ 3323/2013г. Жалбоподателят М. В. С., чрез адв. Д. С. САК иска отмяна на определението като неправилно, като поддържа становище, че в разпоредбата на чл.25, ал.4 изр.2 ЗТР липсва изрично посочване, че подлежи само и единствено решението, с което е потвърден отказа на А. по вписванията. Процесуалните норми, регламентиращи правото на защита на страните в процеса, каквато е нормата на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР, могат да се тълкуват по своя характер само стриктно, но не и стеснително, във вреда на субектите на това право. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, касаторът поддържа, че Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на други съдилища по процесуалноправния въпрос дали постановеното от окръжният съд позитивно решение по жалба срещу отказ на А. да извърши искането вписване и/или обявяване подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът се позовава на решения Варненския окръжен съд, Русенския окръжен съд и Пазарджишкия окръжен съд постановено по чл.25 ЗТР.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, алтернативно обжалваното определение на въззивния съд да не се допуска до касационно обжалване. Представя съдебна практика на ВКС, ТК по тълкуването на чл.25 ЗТР, че на обжалване подлежат само актовете на окръжните съдилища, с които се потвърждава отказ на длъжностното лице от А. да впише определено обстоятелство. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирания от касатора процесуалноправен въпрос осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като е обусловил решаващия извод на съда за необжалваемост на решението на съда, с което се уважава заявление за вписване на обстоятелства по партидата на търговеца.
В случая с решение №2326/13.11.2013г., постановено по гр.д. №3323/2013г. Варненският окръжен съд след отмяна на отказа на А. от 28.010.2013г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление образец А5 вх. № 20131023155000 от 23.10.2013г. по партидата на [фирма] и отказ на А. № 20131023171039 2.10.2013г. за промени на обстоятелствата по заявление образец Г1 с вх. № 20131023171039 от 23.10.2013г. е указал на А. да извърши заявеното вписване.
Представената от касатора съдебна практика – решения на окръжни съдилища, в които след отмяна на отказа на А. е разпоредено вписване на заявените от молителя за вписване обстоятелства, е указано на страната, че решението подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, не обосновава противоречие на обжалваното определение с тези съдебни актове по чл.280, ал.1 , т.2 ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че производството по чл.25, ал.4 ЗТР е охранително, а не исково производство, поради което на контрол подлежи само отказът на А. да издаде искания акт, както и решението на окръжния съд, с което е потвърден отказа, какъвто не е конкретния случай. В този смисъл е представена от ответника по касация съдебна практика на ВКС, ТК. Частният касатор в качеството си на физическо лице – акционер не е легитимиран да обжалва отказа на А., отменен с решението на Варненския окръжен съд, тъй като не имал качеството на заявител по чл.600 ГПК. Заявител е търговското дружество [фирма], в какъвто смисъл са изложени доводи в обжалваното определение на Варненския апелативен съд, по отношение на които не е осъществена предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане определението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 37/16.01.2014г., постановено по ч.гр.дело № 850/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: