О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №280 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№14545 от 09.02.2012 год. на Софийския градски съд, чрез адвокат М. И. Й., срещу определение №17828 от 28.11.2011 год. по ч.гр.д.№13478/2011 год. на Софийския градски съд, 4 Д въззивно отделение, с което е отменено определение от 17.08.2011 г. по гр.д.№35358/2011 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 50 състав, с което е допуснато обезпечение на основание чл.390, ал.1, ГПК на бъдещия иск с правно основание чл.361,ал.1 ТЗ, който ще бъде предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата 19 730.44 лв. чрез налагане запор върху вземанията на ответника в посочените в молбата банки. Софийският градски съд е приел, че бъдещият иск не е вероятно основателен, поради което е отхвърлил молбата за допускане на исканото обезпечение. Постъпила е и частна жалба от ответника по бъдещия иск [фирма], [населено място], чрез адвокат С. П., с вх.№23248/29.02.2012 г. на Софийския градски съд, срещу допълнително определение №2634/13.02.2012 г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК, по гр.д.№13478/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата [фирма] за присъждане понесените от него разноски в обезпечителното производство.
1. По частната жалба на [фирма].
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закона- чл.361 ТЗ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.391, ал.1,т.2 ГПК. Подържа, че от намиращите се по делото доказателства се установява, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения по спедиционен договор, а ако се приеме, че са недостатъчни, исканото обезпечение е допуснато при внесена гаранция.
Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва .
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционния съд е отказал исканото обезпечение, а въззивният съд е допуснал исканото обезпечение. В случая е налице точно обратната хипотеза- първоинстанционният съд е допуснал исканото обезпечение с правно основание чл.390, ал.1 ГПК, а въззивният съд, действайки като втора инстанция, го е отказал, поради което обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, с изключение на тези по чл.396, ал.2 ГПК, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
2. По частната жалба на [фирма].
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното допълнително определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е неправилно, постановено в противоречие на закона и трайната съдебна практика.
Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва, като подържа, че в обезпечителното производство не се дължи присъждане на разноски.
Обжалваното определение, постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване съдебният акт, в производство по постановяването на който са направени претендираните разноски. В случая определение по чл.390, ал.1 ГПК на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, поради което и определението по чл.248, ал.1 ГПК също няма да подлежи на такъв контрол
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №17828 от 28.11.2011 год. по ч.гр.д.№13478/2011 год. на Софийския градски съд, 4 Д въззивно отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу допълнително определение №2634/13.02.2012 г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК, по гр.д.№13478/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: