О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 29.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1102/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 426 от 8.07.2015 г. по гр.д.№ 289/ 2008г. на Ямболски районен съд, потвърдено с решение № 187/ 30.11.2015 г. по гр.д.№ 343/ 2015 г. на Ямболски окръжен съд, в производство по извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК в дял на съпрузите М. Х. и Х. Х. са възложени жилищна сграда от 64 кв.м., два гаража, склад и дворна тоалетна, а в дял на В. В. и Ж. В. са поставени жилищна сграда, състояща се от западната и източна част на една лятна кухня, всички намиращи се в ПИ с идентификатор 87374.543.100, находящ се в [населено място]. Със същите решения предявените от съпрузите В. искове по сметките за извършени подобрения в имота са отхвърлени.
Съделителите В. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, като искането им е жилищната сграда от 64 кв.м., единият гараж, източната част от лятната кухня и дворната тоалетна да се поставят в техен дял, както и да се уважат исканията им по сметките, като им се признаят правата на добросъвестни владелци, а също да се изключат от делбата построените изцяло от тях западна част на лятната кухня, втория гараж, склада и друга тоалетна.
Искането на касаторите за допускане на обжалването се свързва с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните правни въпроси:
1.Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и може ли да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, когато като основание за въззивното обжалване се сочи необоснованост?
2.Длъжен и е въззивният съд служебно да събира доказателства при направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд ?
3. Съдът длъжен ли е да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните доказателства и доводите и възраженията на страните?
4. Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения и не се е противопоставял, правата на владелеца уреждат ли се от чл.72 във вр. с чл. 74, ал.2 ЗС ? Идентични на този въпрос са и въпросите по т.5 и 6 от изложението, както и свързания с тях въпрос № 7- Задължен ли е въззивният съд да промени правната квалификация когато установи, че ищецът е приравнен на добросъвестния владелец?
Като задължителна практика, на която въззивното решение противоречи, се сочат ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и по-стара съдебна практика относно приложението на чл.74, ал.2 ЗС.
Ответниците М. Х. и Х. Х. оспорват жалбата, като считат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Допуснатият до делба имот представлява дворно място със статут на обща част и няколко сгради. Тъй като съделителите са две групи съпрузи, от сградите са образувани два реални дяла, които са им разпределени по реда на чл.353 ГПК, а дворното място е останало неподеляемо. При образуване на дяловете и разпределението им е съобразено, че съпрузите Х. имат дял от 5/6 ид.ч. и затова им е възложен по-скъпия дял, а на В.- които имат дял от 1/6 ид.ч. е възложен дял с по-ниска стойност, при дължимо от тях уравнение от 4672 лв.
В жалбата на първо място са изложени оплаквания относно избрания способ за извършване на делбата, но тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се поставят правни въпроси във връзка с тази част от решението на въззивния съд, следва да се приеме, че по отношение на нея не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, които се поставят от касатора са относими към отхвърлената претенция по сметките, но и по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е съобразено както със задължителната практика относно правомощията на въззивния съд, така и с практиката относно приложението на чл.74, ал.2 ЗС. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Крайният извод на съда е в смисъл, че касаторите не са успели да докажат, че са извършили подобренията, както и какъв е размерът на вложените от тях средства, не е изяснено към кой момента са направени подобренията и с чии средства. Свидетелите на касаторите са дали противоречиви сведения по тези въпроси, а според другата група свидетели, които съдът кредитирал като незаинтересовани, подобренията са извършени от бащата на касатора В.. Следователно крайният резултат по делото за отхвърляне на претенцията по сметките не се дължи на това, че съдът не се съобразил с посочената задължителна съдебна практика, а е резултат от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото, установени при анализа на представените доказателства. Отричането на касатора на качеството на подобрител изключва и обсъждането на въпроса дали подобренията са извършени като добросъвестен, недобросъвестен или приравнен на добросъвестния владелец по реда на чл.74, ал.2 ЗС.
По въпроса за приложението на чл.74, ал.2 ЗС има формирана трайна съдебна практика, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187/ 30.11.2015 г. по гр.д.№ 343/ 2015 г. на Ямболски окръжен съд.
Осъжда В. С. В. и Ж. М. В. да заплатят на М. Д. Х. и Х. М. Х. разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: