О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 29.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….…………..……. и с участието на прокурора ……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 983 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 270 от 9.І.2017 г. на софийското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 2274 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-ти с-в, от 1.ХІІ.2016 г., постановено по т. д. № 5415/2015 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 31/8.І.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13 по т. д. № 2647/2010 г. в частта му, с която е бил отхвърлен положителен установителен иск на търговеца настоящ касатор (с предишно фирмено наименование „И Еф Д. Л.”), предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу ответното [фирма], чиито предмет е бил установяване съществуването на вземане в размер на 360 812.34 евро, произтичащо от запис на заповед от 1.VІІ.2006 г., на основание който по ч. гр. дело № 280/09 г. по описа на РС-Сливница е била издадена заповед № 162/28.VІІ.2009 г. за изпълнение на парично задължение, вкл. и за законната лихва върху горепосочената главница, считано от подаване на заявлението /28.VІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – чл. 301 ТЗ. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъдело признато, че ответното [фирма]-София дължи на касатора – солидарно с ответницата М. Й.. Г. от [населено място], сумата от 360 812.34 евро по процесния запис на заповед от 19.VІІ.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и до окончателното й изплащане, като бъдат присъдени и всички направени от ищеца разноски по водене на делото. Инвокирани са доводи, че след като предметът на спора по делото е бил разширен – в резултат от направеното възражение от страна на ответното търговско д-во за наличие на каузално правоотношение /договор за финансов лизинг/, което процесният запис на заповед е обезпечавал, то неоснователно въззивната инстанция е споделила решаващите изводи на първостепенния съд досежно това, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ била неприложима по отношение на процесния менителничен ефект.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото „Приложима ли е презумпцията по чл. 301 ТЗ при подписване на запис на заповед от пълномощник в хипотезата на превишаване пределите на представителната власт (excesSus mandati)?” В тази връзка е инвокиран довод, че: „по този въпрос липсва съдебна практика, той е с голямо практическо значение и такива случаи съществуват, поради което решаването му би създало яснота за съдилищата и участниците в търговския оборот и би препятствало формирането на неправилна съдебна практика”.
Двамата ответници по касация – [фирма]-София и М. Й.. Г. от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди частично решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, въз основа на данните по делото, че съществото на спора „се съсредоточава върху довода на въззивника [фирма], че извършените без представителна власт действия по издаване на записа на заповед са потвърдени при условията на чл. 301 ТЗ”. Така, позовавайки се изрично на специалната разпоредба на чл. 462 ТЗ /във вр чл. 537 ТЗ/, изключваща приложението на общата такава по чл. 301 ТЗ, съставът на Софийския апелативен съд е изградил решаващият си извод за неоснователност на този довод на търговеца настоящ касатор. В тази връзка е била съобразена и константната практика на ВКС, датираща отпреди влизането в сила на сега действащия процесуален закон, която неотклонно е в смисъл, че нормата на чл. 462 ТЗ, отнасяща се до менителничните ефекти, дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 301 ТЗ, относно действията от името на търговец без представителна власт. Ето защо, наличието и на последваща задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 171/1.ХІІ.2015 г. на състав на І-во т.о. по т. д. № 3028/2014 г., изключва а priori релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, т.е. невярна се явява тезата на касатора [фирма]-София за липса на съдебна практика по формулирания от него единствен материалноправен въпрос.
В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 1-во ГПК /във вр. чл. 301 ТЗ/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.ХІІ.2016 г., постановено по т. дело № 5415/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2