2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
гр.С., 5.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1169 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Ч., подадена от адв. С. И. срещу въззивно решение № І.-24 от 6.04.2010 г. по гр.д.№ 527/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 81 от 9.09.2009 г. по гр. д. № 92/2008 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на И. Н. Н. и С. Н. И. общо сумата 16 000 лв., съставляваща обезщетение за ползването на УПИ- ІІІ, кв. 71 по плана на [населено място], за периода 1.05.2004 г. до 1.01.2005 г., ведно със законната лихва.
В изложение за допускане на касационно се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото. Изложени са и доводи касаещи правилността на атакуваното решение.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Представят решения и определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателят-ответник по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е осъден да заплати обезщетение за ползването без правно основание през периода 1.05.2004 г. до 1.01.2005 г. на недвижимия имот, собственост на ищците. Приел е за установено по делото, че ищците през процесния период са били собственици на 1473/1830 ид.ч. от процесния имот, а към настоящия момент на целият УПИ-ІІІ в кв.71 по плана на [населено място]. За исковия период ищците са били лишени от възможността да ползват имота, поради което са обедняли за сметка обогатяването на ответника в размер на сумата за която искът е уважен. Изложил е съображения, че жалбоподателя е пасивно легитимиран по предявения иск независимо от факта, че търговското предприятие на [фирма] е прехвърлено, тъй като съгласно чл.15, ал.3 ТЗ ако няма друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Право на ищеца е да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- отговаря ли отчуждителят на предприятие за задълженията по отношение на кредиторите на същото и в какъв обем не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ установява, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кридиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Даденото от съда разрешение на поставения въпрос е в съответствие с законовата норма. Решение № 838 от 3.12.2007 г. по гр.д. № 467/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. на което жалбоподателят се позовава за да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неотносимо в случая, тъй като в него не е дадено разрешение на поставения въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дължи ли се обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД на лице което не е собственик на имота, легитимирайки се с договор, който е прогласен за нищожен. Поддържа се, че този въпрос касаещ активната материалноправна легитимация на ищците е разрешен в противоречие с разпоредбата на чл.299 ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС досежно обективните предели на силата на присъдено нещо. В съответствие с практиката на ВКС е решен и въпросът за субективните предели на силата на присъдено нещо с оглед разпростирането на правните последици на решението върху страните, респ. върху наследниците. В случая с влязло в сила решение № 868 от 11.09.2007 г. по гр.д. № 926/2006 г. на ВКС, І г.о. е прието, че договора за замяна не е нищожен, легитимира ищците като собственици на идеалната част от поземления имот и жалбоподателят е бил осъден да предаде на ищците- А. С. Н., И. Н. Н. и С. Н. И. владението на 1475/1830 ид.ч. от процесния поземлен имот, както и да премахне изградената в същия постройка-временен обект. Спорът за собствеността на имота е разрешен със сила на присъдено нещо с посоченото решение, което обвързва както страните, така и съда, поради което същият не може да бъде пререшаван- чл.299 ГПК.
Неоснователно се поддържа, че спорът е разрешен при наличие на висящо дело имащо преюдициално значение за настоящото – постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 4 /2009 г.по въпроса относно собствеността върху процесния имот. Дадените разрешения с ТР № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същите са задължителни за съдилищата по висящите производства. В случая спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 926/2006 г. на ВКС, І г.о., т.е. по въпроса за това кой е титуляр на правото на собственост върху процесния поземлен имот не е налице висящо производство.
Не съществува и противоречиво разрешаване на въпроса за размера на обезщетението, тъй като представите в инстанциите решения не са във връзка със спора по настоящото дело. Те касаят правоотношения с друга страна за заплащане на обезщетение при прекратено наемно правоотношение по чл.236, ал.2 ЗЗД, а в случай между страните по делото не е съществувало наемно правоотношение.
Останалите оплаквания в изложението касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които жалбоподателят следва да посочи и обоснове.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-24 от 6.04.2010 г. по гр.д.№ 527/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :