O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 06.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 434 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 117670 / 21.12.2011 година на П. П. П. от [населено място]- С. и касационна жалба вх. Nо 2776/12.01.2012 година на П. П. П. и С. К. П. , и двамата от [населено място] – С. чрез адв. Д. Х. -САК срещу въззивно Решение 05.12.2011 година по гр. възз. д. Nо 3953/2011 год. на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 17.08.2005 година по гр.д. Nо 3079/2005 година на РС-София по уважения ревандикационен иск.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила при анализ на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , се обосновава с тезата , че по въпроса кому принадлежи тежестта на доказване оборването на констатациите по констативния нотариален акт, въззивният съд се е произнесъл по съществения материално правен в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 107 от 25.05.2011 год. по гр.д. Nо 1297/20101 год. на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК, по въпроса за необходимостта да се обсъдят всестранно доказателствата по делото, съдът не е съобразил практиката на ВКС, изразена по Решение Nо 266 по гр.д. Nо 1058/2010 г. на ВКС-I г.о.,постановено по чл. 290 ГПК по въпроса за материално-правните предпоставки за приложение на чл. 79 ал.1 ЗС , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 96/2010 год. по гр.д. Nо 44/2009 год. на ВКС-II и Решение Nо 1005/2009 год. по гр.д. Nо 2107/2008 год. на ВКС-I. отд.
По искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси се сочат нарушение на съдопроизводствените правила , касаещи неудовлетворено искане за отлагане на делото в първа инстанция при действие на правилата на ГПК от 1952 г. / отм./.
Поддържа се довод за неправилност на съдебния акт на въззивния съд- основание по чл. 281 т.3 ГПК, което като довод е напълно неотносм към етапа на проверката за допускане на касационното обжалване.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота , настоящият състав приема касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав приема , че такива не са налице.
Поставеният въпрос кому принадлежи тежестта на доказване оборването на констатациите по констативния нотариален акт, не може да се приеме , че е произнесен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 107 от 25.05.2011 год. по гр.д. Nо 1297/20101 год. на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК, тъй като се касае до въпрос , разрешен от гл.т. на доказателствена тежест на доказване на правно-релевантните факти на позоваващия се на придобивна давност ответник по иска за собственост още с отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото пред касационния съд.Именно в рамките на дадени указания е прието, коя страна , кои правно релевантни факти установява. Доказването на тези факти при новото разглеждане на делото, съобразно дадени указания на ВКС, не могат да обусловят извод за противоречие със задължителна съдебна практика –решение на друг състав на ВКС по чл. 290 ГПК, постановено при друга фактическа обстановка .
Изведеният въпрос за необходимостта да се обсъдят всестранно доказателствата по делото, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора, тъй като задължението на съда да постанови законосъобразен съдебен акт, е присъща процесуална дейност по всяко едно съдебно производство и доколкото страната касатор твърди , че е налице неизпълнение / в смисъла на противоречие/ , то наведения довод касае законосъобразността на съдебния акт ,но не и възможността да се извърши исканата предварителна проверка на съобразено със закона процесуално поведение на съда още на етапа на проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване .
Въпросът за материално-правните предпоставки за приложение на чл. 79 ал.1 ЗС , също не може да се приеме , че е произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречив на произнесеното с Решение Nо 96/2010 год. по гр.д. Nо 44/2009 год. на ВКС-II и Решение Nо 1005/2009 год. по гр.д. Nо 2107/2008 год. на ВКС-I. отд. , тъй като посочената съдебна практика е неотносима към въпроса , тъй като с първото решение се засяга само материално-правния въпрос за приложимостта на чл. 69 ЗС ,но не и на чл. 79 ал.1 ЗС, второто решение, постановено по реда на чл. 218а б.”а” ГПК /отм./ не сочи на различие в разбирането на съдилищата относно правно-релевантните за фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС обстоятелства , които следва да бъдат установени в сходни хипотези.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 117670 / 21.12.2011 година на П. П. П. от [населено място]- С. и касационна жалба вх. Nо 2776/12.01.2012 година на П. П. П. и С. К. П. , и двамата от [населено място] – С., последната заявена чрез адв. Д. Х. -САК срещу въззивно Решение 05.12.2011 година по гр. възз. д. Nо 3953/2011 год. на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 17.08.2005 година по гр.д. Nо 3079/2005 година на РС-София по уважения ревандикационен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :