О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С., 07.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. ч. гр. д. № 4018 по описа на Върховния касационен съд за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. П. К. от [населено място] срещу определение № 415/05.11.2017 г. по ч. гр. д. № 345/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.01.2017 г., постановено по гр. д. № 140/2014 г. на Етрополския районен съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 06.01.2017 г. за връщане на въззивната жалба на М. П. К. срещу решение от 10.05.2016 г. постановено по гр.д.№140/2014 г. по описа на Районен съд – Етрополе, поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса. С решение от 10.05.2016 г. по гр.д.№140/2014г. Районен съд – Етрополе е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск за прогласяване на нищожност на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №113, т. І, рег.№1987, д.№104/2006 г. Ищцата е подала въззивна жалба срещу решението на 08.11.2016 г. С разпореждане от 11.11.2016 г. същата е оставена без движение, с указания за внасяне на държавна такса, за което е уведомена лично на 19.12.2016 г. На 01.12.2016 г. по делото е депозирана молба, с която ищцата заявява, че оттегля „исковата си молба по гр.д. №140/2014 г. по описа на РС Етрополе“ и моли да бъде обезсилено постановеното по делото решение и се прекрати производството по делото. С нова молба от 23.12.2016 г. жалбоподателката е заявила, че счита, че не е необходимо да внася държавна такса по въззивната жалба, тъй като е оттеглила исковата си молба, но моли да бъде удължен срока за внасяне на държавна такса до произнасяне по молбата й за оттегляне на исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че не може да се произнесе по молбата за оттегляне на иска, тъй като е получена след постановяване на решение по делото и че по същата е компетентен въззивният съд, след образуването на въззивно производство, което предполага внасяне на държавна такса. Указанието за това не е изпълнено, поради което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, администриращият съд е върнал въззивната жалба. За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по молба за оттегляне на предявен иск е съдът пред който делото е висящо. Изложени са мотиви, че в конкретния случай производството пред Районен съд – Етрополе е приключило с постановяване на решение. Формиран е решаващ правен извод, че молбата на М. П. К. по чл. 232 ГПК може да се разгледа от окръжния съд, но след образуване на производство по редовна въззивна жалба, което предполага внасяне на съответната държавна такса. Установено е, че такава не е внесена, след указания за това, за които жалбоподателката е надлежно уведомена, поради което обжалваното разпореждане е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, за които се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – /допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно:
1. Кой е компетентният съд – районен или окръжен, за произнасяне по молбата по чл. 232 ГПК при положение, че има постановено първоинстанционно решение и има подадена въззивна жалба, по чиято редовност първоинстанционният съд все още не се е произнесъл;
2. Трябва ли да се внесе държавна такса за образуване на въззивно производство по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, след като молбата за оттегляне на исковата молба е подадена преди срока за образувано въззивно производство и има изрично искане за удължаване на срока за внасяне на държавна такса след произнасяне по молбата по чл. 232 ГПК;
3. По коя жалба първо трябва да се произнесе съдът, по молбата по чл. 232 ГПК или по редовността на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение;
4. Кой е компетентния съд и може ли да се разгледа самостоятелно молбата по чл. 232 ГПК за оттегляне на исковата молба, преди да е образувано въззивно производство, като се обезсили първоинстанционното решение;
5. Каква такса трябва да се внесе първо, за разглеждане на молбата по чл. 232 ГПК за оттегляне на исковата молба или по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, когато молбата по чл. 232 ГПК е подадена преди получаване на съобщение с указания на съда по въззивната жалба.
По отношение на така формулираните правни въпроси, жалбоподателката не е обосновала нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката не сочи задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивното определение противоречи по поставените въпроси, респ. не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по тези въпроси. Не са изложени от жалбоподателката твърдения за наличие на хипотезата за изменение на тълкуването на дадена правна норма, а в случай, че липсва тълкуване на правната норма, не се обосновава дали тя е непълна, неясна или противоречива по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 232 ГПК е точна и ясна и не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той десезира съда с правния спор, като запазва възможността да заяви претенцията си с нов иск. То може да се предприеме по всяко време, през което делото е висящо – не само пред първата, но и пред въззивната и касационната инстанции, а може да бъде предприето и докато тече срокът на обжалване /чл.249 ГПК/. В случая оттеглянето на иска е предприето след изтичане на срока за въззивно обжалване, след като в срок е депозирана въззивна жалба от ищеца. С постановяване на първоинстанционното съдебно решение, спорът вече не е висящ пред първата инстанция, която се явява администрираща по отношение на подадените срещу решението жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 246 ГПК, след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени при предприето оттегляне на иск, освен в случая на чл.249 ГПК /оттегляне в срока за обжалване/, какъвто настоящият случай не е. Правният спор може да бъде пренесен пред въззивната инстанция при валидното й сезиране с редовна и допустима въззивна жалба. Само при валидно сезиране на втората инстанция и при наличие на предпоставките на чл. 232 ГПК /съгласие на ответната страна, ако оттеглянето е заявено след първото по делото съдебно заседание/, пред нея може да бъде заявено десезирането на съда от правния спор, по което и въззивната инстанция би дължала произнасяне.
С оглед горното не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане касационно обжалване на определение № 415/05.11.2017 г. по ч. гр. д. № 345/2017 г. на Софийския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 415/05.06.2017 г. по ч. гр. д. № 345/2017 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: