5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 07.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5148 по описа за 2016 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 14395/26.09.2016 г. на [фирма] чрез адвокат Р. С. срещу решение № II-61 от 22.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 758/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] иск за обявяване на недействителността на публична продан на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], общ. Р., обл. Б., с площ 1805 кв. м., извършена по изп. дело /№/ по описа на ЧСИ Т. Д., рег. /№/ на КЧСИ и район на действие Бургаски окръжен съд, и е отменено издаденото по делото Постановление за възлагане от 28.04.2015 г., влязло в сила на 11.05.2015 г., с което имотът е възложен на [фирма].
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Касационната жалба е оспорена с отговор, подаден от [фирма], чрез пълномощника му адвокат Г. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт /№/, том VIII, рег./№/, дело /№/ от 20.07.2006 г. по описа на Нотариус Б. Д., с рег. /№/ и район на действие Районен съд Айтос в полза на [фирма] е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [община] с площ от 1 805 кв. м., за което е отреден урегулиран поземлен имот ІІІ с пл. /№/, кв./№/ по плана на [населено място], ведно с изградената в имота газостанция. Ипотеката обезпечава вземанията на Банката по всички задължения, произтичащи от Договор за банков кредит /№/, продукт „Бизнес помещение“ в размер на 158 000 евро и е учредена от А. Г. А. като едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] – кредитополучател, и като едноличен търговец и управител на [фирма] – съдлъжник по договора, който отговаря солидарно с кредитополучателя за възникналите задължения спрямо Банката. С договор за продажба от 03.02.2011 г., сключен с нотариална заверка на подписите, А. Г. А., в качеството си на [фирма] е прехвърлил на [фирма] търговското предприятие на [фирма], състоящо се и представляващо съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, ведно с включените в активите на търговеца недвижими имоти, движими вещи и договорни отношения. С договор за покупко-продажба на предприятие от 18.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите [фирма] е продал на [фирма] собственото предприятие на [фирма], състоящо се и представляващо съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, ведно с включените в активите на търговеца недвижими имоти, движими вещи и договорни отношения. През периода от 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г. срещу ипотекирания в полза на [фирма] недвижим имот е насочено принудително изпълнение по изп. дело /№/ по описа на ЧСИ Т. Д., рег. /№/ на КЧСИ, образувано по молба на [фирма] с длъжници [фирма] и А. Г. А., по което банката е присъединена като ипотекарен кредитор. С Постановление за възлагане от 28.04.2015 г., влязло в сила на 11.05.2015 г. имотът е възложен на [фирма].
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че проведената публична продан е недействителна, тъй като имотът е закупен от лице, което не е имало право да наддава. Изложени са мотиви, че прехвърлянето на предприятието на търговеца води до прехвърляне на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия състав, като при липса на споразумение с кредиторите при прехвърляне на търговското предприятие отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника до размера на получените права и за вземане, възникнало преди прехвърлянето на предприятието, кредиторът може да поиска изпълнение както от отчуждителя, така и от правоприемника, от което следва, че правоприемникът има качеството на длъжник, а не на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Прието е, че след настъпилото правоприемство по смисъла на чл. 15 ТЗ лицето, на което имотът е възложен – [фирма], има качеството на длъжник спрямо [фирма] и в това си качеството не е имал право да вземе участие в наддаването по отношение на имота, предмет на публична продан, което води до нейната недействителност на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. „Докъде се простират субективните предели на изпълнителния процес и допустимо ли е за задължения на физическото лице отговорност да носи и ЕТ?“
2. „Присъединеният взискател по висящ изпълнителен процес обвързан ли е от страните в процеса, или има правото да упражнява свои права?“
3. „Ако с договора за продажбата на предприятие са прехвърлени всички активи и пасиви на търговеца, в това число и процесния имот като безспорно част от имуществото на търговеца, допустима ли е повторната продажба на същия този имот за вземане на кредитор, чието вземане не е обезпечено с договорна или друг вид ипотека?“
Според касатора поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните съображения:
Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните. С чл. 8 от Договора за банков кредит страните са уговорили, че кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници, следователно [фирма] дължи връщане на цялата заемна сума, наред с [фирма]. Със сключването на договор за прехвърляне на търговско предприятие при липса на споразумение с кредиторите по силата на закона между отчуждителя и приобретателя възниква солидарна отговорност за задълженията, включени в предприятието, съществуващи към момента на прехвърлянето. С двата договора за продажба на търговско предприятие [фирма] е встъпил в договорните правоотношения, от които е бил обвързан [фирма], а [фирма] – в правоотношенията, от които е бил обвързан [фирма] – включително и в задължението по договора за банков кредит. В представените договори за прехвърляне на търговско предприятие [фирма] и [фирма] са посочили, че са универсални правоприемници на търговското дружество-прехвърлител на предприятието. Следователно в отношенията между страните [фирма] може да счита [фирма] за съдлъжник по договора за кредит от 17.07.2006 г., обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия имот, предмет на проведената публична продан. Възлагането на имота на лице, което се явява длъжник в изпълнителното производство, нарушава императивната забрана на чл. 490, ал. 1 ГПК и опорочава извършената публична продан, като същата е недействителна на основание чл. 490, ал. 2 ГПК.
По отношение на твърденията на касатора във връзка с първия поставен въпрос за неправилна преценка на въззивния съд, че в изпълнителното производство, образувано срещу [фирма] и А. Г., отговорност следва да носи и [фирма], който няма качеството длъжник, настоящият състав намира, че формулираният въпрос изразява доводи досежно правилността на обжалвания съдебен акт, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторът. Както е разяснено в ТР № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. В съответствие с диспозитивното начало касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, останалите въпроси, формулирани в изложението към касационната жалба, са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № II-61 от 22.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 758/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: