О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1515 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД чрез адвокат М. Д. от АК – София срещу решение № 7711 от 07.12.2018 г. по в.гр.д. № 10426/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 06.05.2018 г. по гр.д. № 71307/2017 г. на Районен съд София, с което са уважени исковете на В. Х. С. против „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № HR 17/03.08.2017 г. за дисциплинарно уволнение на В. Х. С. поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1, т.7 ГПК, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши трежъри специалист” и за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 5972 лева за периода от 03.08.2017 г. до 15.10.2017 г. със законните лихви до изплащане на сумата, и са присъдени разноски в тежест на ответника.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалните и процесуални норми и е необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. При проверка правилността на първоинстанционното решение ограничен ли е въззивният съд от посочените във въззивната жалба конкретни оплаквания или може да се произнася и по въпроси извън посочените в жалбата? 2. Може ли съдът, по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ, да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба? Може ли предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ да се разгледа на основание, което не е посочено от ищеца? 3. Необходимо ли е във всички случаи в заповедта за уволнение да бъде посочена дата и време /или период/ за извършване на нарушенията или е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин? 4. Изпълнено ли е изискването на чл.195, ал.1 КТ с посочването на момента на откриване на нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции? 5. От значение ли е и следва ли във всички случаи да бъде доказано по делото, дали от нарушенията визирани в заповедта за уволнение са настъпили вредни или негативни последици за работодателя? Наличието на вредни/негативни последици от нарушенията за работодателя условие ли е за законосъобразност на уволнението? 6. Докладните записки на служители на работодателя представляват ли годно доказателство? Докладните записки на служители на работодателя допустимо по ГПК доказателство ли са за установяване на визираните в тях обстоятелства/факти? 7. Искането на обяснения от работника, подчинено ли е на формални изисквания и достатъчно ли е да се установи по делото,, че работникът е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата? Изложени са съображения, че повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Х. С. чрез адвокат М. Д. от АК – София е подал писмен отговор, в който подробно оспорва доводите в нея, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира всички направени разноски по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжността „Старши трежъри специалист”, прекратен със Заповед № HR 17/03.08.2017 г. за уволнение на изпълнителния директор на дружеството, на основание по чл.190, ал.1, т.7 КТ – поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Преди налагане на наказанието, работодателят е изискал обяснения по реда на чл.193 КТ, след което е издал заповед за уволнение, с което са изпълнени законовите изисквания да се изискат обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина преди налагане на дисциплинарното наказание, но според съда е нарушена нормата на чл.195 КТ, тъй като не се посочат дата и време на извършване на нарушенията, за които се иска да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, а отделно, за част от сочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина вече е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед от 21.06.2017 г. /предмет на обжалване в друго производство/. Останалите обстоятелства в заповедта за уволнение, ищецът признава в обясненията си, че са се осъществили, но според въззивния съд, те не доказват виновно неизпълнение на трудовите задължения от служителя, поради което дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно.
При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание при констатация за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина от негови работници или служители и в този смисъл декларативното позоваване на нормата на чл.280, ал.2 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Първият поставен в изложението към касационната жалба въпрос обуславя изхода на делото и правните изводи на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с разясненията в ТР 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, а въззивният съд е длъжен да реши спора по същество и съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В случая, въззивната инстанция се е произнесла по доводите за въззивника за необоснованост на фактическите констатации в решението и в този смисъл липсва противоречие с практиката на ВКС.
Отговор на втория от повдигнатите въпроси се дава в цитираната от касатора съдебна практика на ВКС – решение № 88/04.05.2016 г. по гр.д № 4229/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., но въззивният съд се е произнесъл на предявеното от ищеца основание за незаконност на уволнението, като е приел, че ответникът не доказва сочените в уволнителната заповед нарушения. Изложените мотиви за нарушение на чл.193 КТ по отношение на конкретното неизпълнение на задължение във връзка с освобождаване на акредитива, не може да обоснове допускане до касация, доколкото тези съображения на въззивния съд са изложени в допълнение на основния извод в решението, че не се доказват нарушенията на трудовата дисциплина, въз основа на които е наложено дисциплинарното уволнение.
В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин – решение № 747/18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В конкретния случай, ищецът е наясно за какви нарушения на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и според неговите изявления в исковата молба, те са били дадени преди връчване на заповедта за дисциплинарно наказание, което се потвърждава от писмените доказателства по делото, както е приел и въззивният съд – ищецът е знаел за кой период се отнасят нарушенията, видно от имейл кореспонденцията с прекия ръководител на 02.08.2017 г., но те не са доказани, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия повдигнат въпрос.
Въпросът по т.4 има отношение към правилността на решението, поради което не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по същността си представлява оплакване срещу неправилното формиране на фактическите и правни изводи на въззивния съд, т.е. по съществото на правния спор. Отговорът на въпроса е свързан с преценка на доказателствата по делото, което има значение за правилността на решението, а изложените в този смисъл съображения са от значение за основателността на предявените искове, които подлежат на обсъждане само след допускане на касационното обжалване, а не в стадия на селектиране на касационни жалби по реда на чл.288 ГПК.
Петият въпрос има отношение към тежестта на нарушението и определяне на наказанието на работника при съобразяване на критериите по чл.189 КТ, в който смисъл последиците от нарушението за работодателя е от значение за неговата преценка при налагане на дисциплинарно наказание и условие за законността на уволнението. В случая, изводите на въззивния съд по конкретното дело са в съответствие с решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В случая, според съда, не са доказани посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
С решения за уеднаквяване на съдебната практика на Върховния касационен съд – решение № 748/17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009 г. на IV г.о. и решение № 506/08.09.2010 г. по гр.д. № 705/2009 г. на IV г.о. се приема, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл.193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. В съответствие с тази практика, въззивният съд е приел, че докладната записка /като частен свидетелстващ документ/ не е годно да установи фактите изложени в него, тъй като съдържа изявление на служителя /финансов директор/ за изгодни за работодателя факти, а при оспорването им, служителят не е бил изслушан като свидетел по делото, за да потвърди тези факти (доказателствената тежест е на страната, която представя документа съгласно чл.193, ал.3, изр.2 ГПК). Ето защо, въпросът за доказателствената стойност на докладните записки на служителите на работодателя също не обуславя допускане на касационно обжалване.
По отношение на последния въпрос, във връзка с приложението по чл.193, ал.1 КТ, съдебната практика е уеднаквена от Върховния касационен съд с решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. и решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр.д. № 205/2012 г. на ІV г.о. и др., в които се приема, че искането на обяснения за констатирано дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряването на възможност на защита на работника и необходимостта работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение. Правилото на чл.195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателят е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193, ал.1 КТ и доказателствата по спора. В случая, въззивният съд е приел, че процедурата по чл.193, ал.1 КТ не е изпълнена за едно от дисциплинарните нарушения, независимо че обективно са били дадени обяснения, а ищецът е наясно за периода и нарушенията на трудовата дисциплина, които се твърди да е извършил. Тези допълнителни мотиви не обуславят крайния извод на съда в обжалваното решение, че дисциплинарните нарушения не са доказани, поради което въпросът не обуславя допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения, тъй като в този случай е изпълнено изискването на чл.193, ал.1 КТ. В същия смисъл решение № 544/06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. и решение № 493/21.01.2013 г. по гр.д. № 1771/2011 г. на ВКС, ІV г.о., поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения и установената практика на ВКС, независимо че обуславят изхода на делото, поставените от касатора въпроси не дават основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения и не се твърди, че липсва съдебна практика на ВКС, с оглед на което не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат М. Д. от АК – София разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. За долните инстанции, направеното пред настоящия състав на ВКС искане за съдебни разноски е неоснователно, тъй като касационната инстанция не пререшава правния спор и не дължи произнасяне по всички разноски на страните, а само за сторените пред настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7711 от 07.12.2018 г. по в.гр.д. № 10426/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Х. С., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. Д. от АК – София, разноски пред настоящата инстанция в размер на 1100 (хиляда и сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.