Определение №408 от по гр. дело №1843/1843 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 408
 
гр. София, 15.05.2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
 
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1843 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
 
Производства по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК и по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Б. Д. срещу решение № 99 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1266/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Подадена е и частна касационна жалба срещу определение № 1* от 08.07.2009 г., с което касаторката е осъдена да заплати 500 лв. разноски.
Ответниците по касация К. Г. С. и Й. В. К. оспорват касационната жалба.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
По основанията допустимост на касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 5* от 05.11.2008 г. по гр. д. № 61/07 г. на Районен съд гр. Б. и е прекратил производство по делото. Приел е, че отрицателния установителен иск за собственост на 280/810 ид. ч. от УПИ Х в кв. 54 по плана на гр. С. е недопустим поради липса на правен интерес. Ответниците не били собственици на имота, а имали само отстъпено от общината право на строеж.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество и съобразяването на решението с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Доводите в изложението сочат на основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Приложена към изложението практика, след като няма формулиран въпрос, не е основание за допустимост, тъй като практиката не може да бъде свързана с конкретен въпрос. Още повече, че цитираната практика на административен съд не може да бъде преценявана с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на основанието за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
По частната касационна жалба:
Ч. касационна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 248 ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искане за заплащане на разноски по делото ответниците са направили с въззивната жалба, но съдът е пропуснал да ги присъди. С атакуваното определение съдът е съобразил нормата на чл. 78 ал. 2 и 3 ГПК, според която ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, включително и при прекратяване на делото. В процеса ответниците са заплатили разноски в размер на 500 лв. затова основателно съдът е осъдил касатора да заплати същите.
Водим от горното, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1266/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 08.07.2009 г. по гр. д. № 1266/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top