О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 15.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 4029/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 93 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 516/ 2007 г. на Великотърновски апелативен съд е оставено в сила решение на Габровски окръжен съд по гр.д. № 178/ 2006 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от К. Й. К. против И. Ц. К. действащ лично и като Е. , С. Ц. К. и К. Г. К. за установяване нищожност на договора от 6.07.2006 г., с който първият ответник продал на втория и третия един апартамент, съпружеска имуществена общност с ищцата. Основанията за нищожност, които е поддържала ищцата са липса на съгласие / волеизявление/ от нейна страна, симулативност и сключване на договора във вреда на ищцата- чл.40 ЗЗД.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилно становището на съда, че апартаментът, предмет на продажба не е в режим на съпружеска имуществена общност, а е част от търговското предприятие на съпруга й, който действа и като едноличен търговец. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Счита че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане от Върховния касационен съд.
Ответниците оспорват жалбата както относно нейната допустимост, така и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата и първият ответник, който е и едноличен търговец, са съпрузи. По време на брака ответникът закупил дворно място с двуетажна сграда, която впоследствие съборил и построил нова четириетажна сграда, като на подземния, първия и втория етаж са разположени магазин за промишлени стоки и диагностичен пункт за смяна на гуми и масла, а на третия, четвъртия и таванския етаж- по един апартамент. С договор от 6.07.2006 г., по който продавачи са двамата съпрузи, като при изповядване на сделката ищцата е представлявана по пълномощие от своя съпруг, е продаден апартамент № 2 на четвъртия етаж на сградата. Купувач е братът на ответника С. С. ищцата този договор е нищожен, тъй като съпругът й е действал без да има изрично пълномощно за продажбата на конкретния имот. Твърдяла е също така, че съпругът й и купувачът са се споразумели в нейна вреда- основание за нищожност по чл.40 ЗЗД. Поддържала е и нищожност поради абсолютна симулация на договора.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел на първо място, че имотът – дворно място и цялата четириетажната сграда са изключени от режима на съпружеската имуществена общност, тъй като представляват лично имущество на съпруга- едноличен търговец, включено в активите на търговското му предприятие, изградено в резултат на търговска дейност и служи с някои от обектите в нея за упражняване на същата дейност. Приел е че въпреки смесеното предназначение на сградата, в която има както търговски, така и жилищни обекти, тя като цяло се изключва от съпружеската имуществена общност и затова не е било необходимо ищцата да дава съгласието си за конкретната продажба на апартамента. Допълнително са изложени и съображения относно отделните основания за нищожност.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице произнасяне по няколко съществени материалноправни въпроса, които са от значение за изхода на делото. На първо място това е въпросът за статута на имота като цяло и за отделните обекти в него, в случаите когато една част са жилищни обекти, а друга част са магазини и други стопански обекти, които са свързани с търговската дейност на съпруга- едноличен търговец. Тази хипотеза не е засегната в ТР № 2/ 2001 г., поради което разглеждането на жалбата би имало значение за точното приложение на закона и установяване на съдебна практика по аналогични случаи- основание за допускане на жалбата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съществен материалноправен въпрос е и този за приложението на чл.40 ЗЗД с оглед въведеното основание за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания, както и въз основа на какви факти и обстоятелства може да се направи извод за увреждащото намерение на пълномощника. На тази плоскост са и процесуалноправните въпроси за относимите доказателства и разпределяне на доказателствената тежест. Представените решения на отделни състави на ВКС по приложението на чл.40 ЗЗД обосновават извода, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на жалбата до разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съществен материалноправен въпрос е и този за съдържанието на пълномощното, необходимо при разпореждането с конкретен недвижим имот, като с оглед противоречивата съдебна практика /дали е необходимо изрично или е достатъчно и генерално пълномощно/, разглеждането на жалбата също би имало значение за точното приложение на закона и за уеднаквяване на практиката.
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена К. Й. К. против решение № 93 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 516/ 2007 г. на Великотърновски апелативен съд.
Указва на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 222 лв., като в седемдневен срок от съобщението представи в съда вносния документ. При неспазване на срока жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: