О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 248/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Б” ООД- гр. В. против решение № 181 от 13.11.2008 г. по т.д. № 300/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 8 от 21.03.2008 г. по т.д. № 63/2007 г. на Т. окръжен съд в частта, с която е уважен иска, предявен от касатора и са присъдени съдебни разноски, по същество вместо него е постановено отхвърляне на иска на “Б” ООД- гр. В. срещу кооперация “П” за заплащане на сумата 11410 лв., съставляващи неустойка по т.23.2 от сключения на 21.05.2007 г. между страните договор за продажба на пшеница.
Ответникът по касация – кооперация “П”, гр. П. е на становище, че жалбата е изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е представил изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като е поддържал, че решението противоречи на практиката на ВКС. Посочена е разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка е обосновано разбиране за неправилност на изводите на въззивния съд, с оглед приетото, че издадения от кооперацията запис на заповед бил във връзка с каузалното отношение между страните и са развити доводи за недоказаност на така направените изводи. Посочено е още, че съдът неправилно бил приел, че развалянето на процесния договор от касатора по реда на чл.87 ЗЗД не е произвело действие, и този мотив бил в противоречие с ППМС № 3/1973 г. и решение № 1186/1960 г. по гр.д. № 1448/1960 г. на ВС, ІІІ г.о., с които било прието, че договорите не се прекратяват по право, а след спазване на специален ред чл.87 ЗЗД. Направен е извод, че с решението си съдът е нарушил разпоредбите на чл.87 ЗЗД. Със същият довод касаторът е обосновал и разбирането си, че е налице основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като освен това е изложил и допълнителни съображения за неправилност на съдебния акт в контекста на поддържаното от него становище по иска. Други доводи не са сочени.
С оглед изложеното се налага извод, че касаторът не установява наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Същият не е посочил, кой е релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на една от визираните в цитирания текст хипотези. Освен това общо соченото противоречие на решението с практика на ВКС не очертава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречиво следва да бъде разрешен именно въпроса, регламентиран от чл.280, ал.1ГПК. В тази връзка дори и да се приеме за такъв общо поставения въпрос за приложението на чл.87 ЗЗД, то твърдяното противоречие с разрешенията дадени с ППВС № 3/1973 г. не е налице, тъй като с този акт на Пленума се разглеждат въпроси свързани с различни хипотези на разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, засягат се въпросите за частичното неизпълнение на договорно поети задължения и се разглежда въпроса за отклоняване от договорено строителство, т.е. тези въпроси са неотносими към повдигнатия правен спор и съответно към мотивите на обжалваното решение. Следователно не са обосновава и довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като същия извод се налага и за т.2 на цитирания текст с оглед липсата на фактически идентитет между въпросите, разрешени с посоченото решение на ВС-ІІІ г.о. и тези разрешени с обжалваното решение. Изложените доводи за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК и съответно нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. Страната не е развила доводи във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като възпроизвеждането на текста не може да доведе до извод за наличие на предпоставките му.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 13.11.2008 г. по т.д. № 300/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: