О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 01.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3422/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. В., приподписана от адв. Г. Д., срещу определение № 495 от 12.07.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 345/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 677/21.05.2019 г. на Кюстендилския районен съд, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кюстендил.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му и в зависимост от развитието на тълк.д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС производството да бъде спряно или да бъдат продължени процесуалните действия в съответствие с приетото тълкувателно постановление.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа евентуална недопустимост на въззивното определение съгласно т.1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС при положителен отговор на въпроса: „Налично ли е отношение на преюдициалност между тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и О. на ВАС и производството по настоящата искова молба?“. Според жалбоподателя е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1./ Представлява ли нарушение на правото на защита на гражданите, прогласено в чл. 56 от Конституцията на РБ, отказът на съда да разгледа искане на ищеца и да препрати искането за разглеждане от друг съд и по друг процесуален ред, за който е предварително известно, че искът би бил недопустим, а евентуално осъдително решение не би породило последиците от обявяване на оспорван документ за неистински? и „Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита, прокламирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в чл. 13 на ЕКЗПЧОС, ако при липсата в България на специално производство за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на ЕС, сезираният съд прекрати производството по предявен иск с мотив за родова неподсъдност?
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от ищците Л. И. В. и И. Г. В. за осъждане на ответника [община] да им заплати на всеки по 2000 лв., вследствие на незаконосъобразни действия на общинската администрация – издаване на разрешение за изграждането на оградна стена на земеделски имот, съседен на техни земи. Ищците твърдели, че ответникът е допуснал нарушение на правото на Европейския съюз, конкретно чл.41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на принципите на ЕС, включително с принципите на истинност, равенство, безпристрастност, залегнали в Административнопроцесуалния кодекс. Освен претенцията за заплащане на обезщетение към съда е отправено и искане да бъде установена истинността на съставения на 14.05.2014г. Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа за ограда на ПИ 011099 по КВС, намиращ се в землището на [населено място], [община], относно съответствието на скицата от протокола с истината и дали създаването на протокола е в съгласие с нормативните изисквания.
Въззивният съд е приел, че така заявените претенции попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Посочил е, че разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността, като предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Посочил е също, че искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съобразил е разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.6 АПК, според която искът срещу ответната община е в подведомствеността на административния съд, който е и съдът по местоживеенето на ищците. Относно искането за установяване истинността на документ – Протокол от 14.05.2014г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа за ограда на ПИ 011099 по КВС, съдът е обосновал, че установяването на това обстоятелство може да бъде предмет на доказателствения анализ от административния съд, поради което това искане не може самостоятелно да обуслови разглеждане на делото в Районен съд – Кюстендил.
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима в частта, досежно претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 ГПК са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявените претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 2000 лв., определена съобразно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален размер за достъп до касационно обжалване на решения и определения по граждански дела. Същевременно за жалбоподателя липсва правен интерес за атакуване на определението в частта, досежно иска на Л. И. В. за присъждане на обезщетение.
Предвид изложеното, определението в тази му част не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба.
Предвид извода за недопустимост на жалбата, не подлежат на обсъждане по същество изложените в нея доводи за недопустимост на въззивното определение с оглед разясненията, дадени в тълк.решение № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Частната касационна жалба е процесуално допустима в останалата й част досежно претенцията за установяване истинността на документ – Протокол от 14.05.2014г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа за ограда на ПИ 011099 по КВС. Подадена е в срок от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, подлежащ на инстанционен кнотрол. Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване на определението в тази му част. Съображенията за това са следните :
Първият поставен въпрос от изложението е относим към решаващите изводи на съда за постановяване на обжалваното определение в частта, която е изключена от касационен контрол с оглед нормата на чл.274, ал.4 ГПК. Поради това същият не е от естество да обоснове извод за наличие на основание за достъп до касация на определението в останалата му част, съдържаща произнасяне по установителния иск.
Останалите два въпроса, поставени от касатора в изложението, не са обуславящи решаващите изводи на съда и не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. В случая релевантния правен въпрос, обуславящ извода на съда, е за значението на произнасянето на административен съд по преюдициален въпрос, какъвто е този за истинността на процесния протокол. Такъв въпрос обаче касаторът не е повдигнал в изложението си. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В случая такива предпоставки не са налице. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, III отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от И. Г. В. частна касационна жалба с вх. № 5483/23.07.2019г. срещу определение № 495 от 12.07.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 345/2019г. на Кюстендилския окръжен съд в частта на произнасянето по предявените от И. Г. В. и Л. И. В. искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. 3422/2019 г., по описа на ВКС, III г. о, в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на въззивното определение № 495 от 12.07.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 345/2019г. на Кюстендилския окръжен съд в останалата му част.
Определението в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, може да се обжалва от касатора с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Определението в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: