1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 01.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2631 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Мария А. С. чрез процесуален представител адв. И. Л. – Г. срещу решение № 299 от 27.05.2015г. по в. т. дело № 410/2015г. на Окръжен съд Пазарджик, Гражданска колегия, 1 въззивен състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 13 от 09.01.2015г. по гр. дело № 1603/2014г. на Районен съд Пазарджик е прието за установено съществуване на вземане на [фирма], [населено място] от Мария А. С. от [населено място] в следните размери: 12 272,50 лв. – главница по договор за кредит от 26.03.2007г. и анекси към него; 1 281,55 лв. – лихва за периода 27.06.2013г. – 07.11.2013г.; 202,89 лв. – наказателна лихва за периода 11.10.2013г. – 07.11.2013г.; 100 лв. – заемни такси; законна лихва върху главницата, считано от 07.11.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 4174/2013г. на РС Пазарджик, и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 600 лв. – разноски по делото, от които 200 лв. по заповедното произвродство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Доколко конкретизиращ следва да бъде докладът на първоинстанционния съд по делото? Следва ли да се определи правилно само доказателствената тежест или диспозитивното начало се разпростира и до там съдът изрично да напътва едната или другата страна за липсата на конкретни доказателства? Изричното помагане и напътване от страна на съда на някои от страните по делото какви точно доказателства й липсват допустимо ли е, тъй като би влязло в разрез с принципа на безпристрастност?”
2. „Годно доказателство за получаване на точно определен документ ли е известие за доставяне, в което не е отбелязано съдържанието на пратката?”
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, сключен на 26.03.2007г., по силата на който [фирма] е предоставила на кредитополучателя А. Д. С. кредит в размер на 15 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, който е следвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план с падежна дата 15-то число на месеца. С допълнителни споразумения от 17.11.2010г. и 30.10.2012г. е променен срокът за издължаване на кредита, определена е крайна падежна дата за окончателно издължаване – 26.10.2022г., променена е падежната дата за издължаване на месечната вноска, прието е обезпечение по основния договор – поръчителство на ответницата Мария А. С., сключен е договор за поръчителство между банката – ищец и ответницата на същата дата – 17.11.2010г., банката се е отказала от вземането си за наказателни лихви за периода от 03.10.2012г. до 30.10.2012г. и на 30.10.2012г. между банката и ответницата – поръчител е подписан нов договор за поръчителство за новите условия по кредита.
Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза решаващият съдебен състав е констатирал, че на 26.03.2007г. сумата от 15 000 лв. е преведена по сметката на кредитополучателя А. Д. С., от която до 07.11.2013г. – датата на подаване на заявлението, са погасени главница в размер 4 544,80 лв. и договорни лихви 7 405,57 лв., като последното плащане по договора е извършено на 10.04.2013г. За да направи извод, че предсрочната изискуемост на вземането по кредита е настъпила на основание глава VII, чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че писмото, с което ответницата – поръчител е уведомена за волята на банката, е връчено на 11.10.2013г. на свекърва й Р. С., удостоверено с известие за доставяне.
След като е обсъдил заключението заедно с представените писмени доказателства и като е съобразил допълнителното споразумение от 17.11.2010г., съставеният нов погасителен план, в който като главница е посочена сумата 12 566,46 лв. /към дължимата към датата на подписване на споразумението главница 11 490,75 лв. са прибавени натрупаните редовна лихва 542,71 лв. и наказателна лихва 83 лв./, допълнителното споразумение от 30.10.2012г. и съставеният нов погасителен план, в който за главница е приета сумата общо в размер 12 490 лв. /към дължимата към датата на подписване на споразумението главница 11 384,05 лв. са прибавени натрупаните редовна лихва 1 211,40 лв. и наказателна лихва 110,60 лв./, въззивният съд е направил извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата като поръчител – солидарен длъжник по договора за кредит дължи на банката следните суми: 12 272,50 лв. – главница, 1 281,55 лв. – лихва за периода 27.06.2013г. – 07.11.2013г., 202,89 лв. – наказателна лихва за периода 11.10.2013г. – 07.11.2013г., 100 лв. – заемни такси по кредита и законна лихва върху главницата, считано от 07.11.2013г. до окончателното плащане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1 процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са обусловили решаването на спора и правните изводи на въззивната инстанция, предвид направеното във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с непълното съдържание и пропуските в доклада и представеното от въззивника – ищец и прието от въззивната инстанция писмено доказателство. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Формулираните от касатора въпроси са свързани със съдържанието, точността и пълнотата на доклада по чл. 146 ГПК и по тях е създадена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да даде указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, е достатъчно ясна, поради което хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако във въззивната жалба са релевирани обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивната инстанция е длъжна да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай въззивният съд в рамките на направените във въззивната жалба оплаквания е констатирал, че първоинстанционният съд е дал формални указания и е разпределил доказателствената тежест, но поради допуснато нарушение в доклада /чл. 146, ал. 2 ГПК/ с оглед изложеното в исковата молба твърдение, че на ответницата е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането, е допуснал и приел на основание чл. 266, ал. 3 ГПК представената от ищеца – въззивник покана за доказване на твърдените факти за настъпила предсрочна изискуемост. Като е процедирал по този начин, въззивният съд не е допуснал нарушение на постоянната практика на ВКС.
Посоченият в т. 2 от касатора въпрос не е правен, а отговорът му е обусловен от установените по делото факти и зависи от възраженията на страните и представените по делото доказателства, които съдът е длъжен да обсъди в тяхната взаимна връзка и обусловеност. В конкретния случай ответницата по исковата молба /настоящ касатор/, от една страна, в отговора на иска не е оспорила твърдението за настъпила предсрочна изискуемост, предвид необслужване на кредита и връчени уведомления за изискуемостта на длъжниците, не е възразила, че уведомление не й е връчено, не е оспорила подписа на свекърва си, положен върху известието за доставяне, нито ответницата е възразила, че с представеното известие за доставяне й е връчена друга покана, писмо или друг документ от ищеца, нито е възразила, че е връчен празен плик.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 27.05.2015г. по в. т. дело № 410/2015г. на Окръжен съд Пазарджик, Гражданска колегия, 1 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.