О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 11.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 5302/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 1280 от 20.06.2016г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 296/2016г. след отмяна на решение от 10.08.2015г. по гр. д. № 11031/2013г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 07.09.2015г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 З. за разликата между дължимите 10 000лв. и присъдените 6 000 лв., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал.3, вр. с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с присъда № 1/31.01.2012г., постановена по н.о.х.д. № 622/2011г. на ПОС, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2013г. до окончателното й изплащане. С това решение е потвърдено решение от 10.08.2015 г. по гр. д. № 11031/2013г., поправено с решение от 07.09.2015г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 З. е уважен за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2013г. до окончателното й изплащане и в частта, с която същият е отхвърлен за разликата от 10 000 лв. до претендираните 170 000 лв.
Срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2013г. до окончателното й изплащане, е подадена касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор М. Д. от Апелативна прокуратура – С..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и намаляване на размера на обезщетението с оглед принципа за справедливо обезщетяване и действителните вреди. Същевременно касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта му, с която е присъдена лихва за вземането от 08.01.2013г., тъй като в исковата молба е претендирана такава от нейното подаване – 22.07.2014г., поради което е нарушен принципът на диспозитивното начало и съдът се е произнесъл по иск, с който не бил сезиран. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1.) „Относно задължението на съда да извърши преценка на всички конкретните обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД ?“, и 2.) „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З. при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?“. При обосновката на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос се сочат т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 187/13.06.2012г. по гр. д. № 1215/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 112/14.06.2011г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г. о. на ВКС. Във връзка с втория въпрос се твърди противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 27/11.03.2013г. по гр. д. № 957/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 42/22.02.2013г. по гр. д. № 854/2012 г. на III г. о. на ВКС и решение № 188/11.07.2013г. по в.гр. д. № 212/2013 г. на В..
Ответната страна А. П. В., чрез адв. Руска Д., изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената касационната жалба.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал.3, вр. с ал. 1 НК за разликата над сумата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 170 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2013г. до окончателното й изплащане, е подадена жалба от А. П. В., чрез адв. Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните правни въпроси: 1) „ В случай, че във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? ”; 2) „ Неспазването на разумен срок в наказателното производство с привлечен обвиняем увеличава ли вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка от съда и това би ли оказало влияние върху размера на присъдената сума за обезщетение?” 3.) „Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и следва ли присъдените суми от съда като обезщетение да са приблизително еднакви по идентични казуси?”. Касаторът обосновава довод за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси с практиката на ВКС, като се позовава на т. 2 от тълк. решение № 1/09.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по първия въпрос, на решение № 532/24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на ВКС III г.о. по втория и на решение № 14/10.02.2014г. по гр. д. № 3706/2013 г. на ВКС, IV г.о. по третия въпрос. Поддържа, че по идентичен казус е определено по-високо обезщетение, като в тази връзка сочи решение по гр. д. № 211/2014г. на ОС-Кюстендил и решение по в. гр. д. № 4850/2014г. на Апелативен съд-С..
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3 от З..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на ищеца било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.219, ал.3, вр.ал.1 от НК на 23.09.2007г.; че съдебното производство срещу него продължило от 24.08.2009 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 07.01.2013г.; че в съдебна фаза делото три пъти било връщано за ново разглеждане на първоинстанционния съд, като първите три първоинстанционни присъди били осъдителни;
че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство бракът му бил прекратен чрез развод; че същият страда от заболяването „Витилиго” от около пет години, което е получено в резултат на стрес; че
воденото наказателно производство било отразявано чрез средствата за масова информация и имало обществен интерес към него.
Въззивният съд обосновал, че за уважаване на иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 З. е необходимо спрямо ищеца да е повдигнато незаконно обвинение, от което за него да са произтекли вреди. Посочил е, че отговорността на държавата е обективна и обусловена единствено от крайния резултат на наказателното преследване, независимо дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни. В тази връзка е приел, че в конкретния случай предвид постановената оправдателна присъда срещу ищеца е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск. След анализ на събраните доказателства заключил, че в резултат на воденото против ищеца наказателно производство е пострадало доброто му име в обществото, тъй като информацията за постановените на първа инстанция три осъдителни присъди е била разпространена в средствата за масова информация и станала достояние на широк кръг от хора. В резултат на това приятелите и колегите на ищеца се отдръпнали от него. Нарушено било чувството му за самооценка като честен и достоен гражданин на обществото и се снижил социалният му статус, поради оставането без работа в продължителен период от време. Съдът обосновал довод, че дори самият факт, че против едно лице се води наказателно производство и има опасност да бъде осъдено е достатъчен, за да се приеме, че същото е изживяло стрес и негативни емоции, като в конкретния случай ищецът три пъти е бил осъждан от първоинстанционния съд, което неминуемо е довело до страх за бъдещето и душевен дискомфорт. Относно последвалия в този период развод, съдът посочил, че дори по делото да няма други доказателства освен свидетелските показания, че същият е причинен от напрежението, свързано с повдигнатото обвинение, то логически обосновано е да се отчете общото емоционално състояние на ищеца като фактор, допринасящ за изостряне на отношенията с брачния партньор. Прието е, че събраните по делото доказателства не установяват пряка причинна връзка между евентуално влошаване на здравословното състояние на ищеца и повдигнатото обвинение. Съдът е счел, че не притежава необходимите специални знания да установи дали заболяването на ищеца е провокирано от воденото срещу него наказателно производство и не би могъл единствено въз основа на представеното удостоверение, че дадено заболяване датира от съответния период да бъде прието, че то е в причинна връзка с делото.
С оглед на тези съждения въззивният съд е приел, че е установена връзката между посочените неимуществени вреди, търпени в един продължителен период от време – повече от пет години в най-активната и зряла възраст на ищеца, и повдигнатото обвинение, като справедливият размер на обезщетението за тях е равен на 10 000 лв.
Посочено е, че върху тази сума следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня, следващ този на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че и в двете касационни жалби е поставен въпросът за обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на ч. 52 ЗЗД, по който въззивното решение не е съобразено със задължителната съдебна практика, обективирана в приложените актове на ВКС. Обуславящ решаващите изводи на съда е и въпросът, поставен в касационната жалба на Прокуратурата на Република България и уточнен от съда : следва ли съдът да следи за пределите, в които е предявен иска и налице ли е произнасяне по незаявен иск и произнасяне плюс петитум когато при определяне началния момент, от който се дължи лихва за забава върху обезщетението при деликт, съдът е излязъл извън рамките на търсената защита. Във връзка с този въпрос е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси. Останалите поставени въпроси не са обуславящи решаващата воля на съда, поради което не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1280 от 20.06.2016 год. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 296/2016 г.
УКАЗВА на касатора А. П. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 5,00 лв., както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната му жалба ще бъде върната, а производството в тази част – прекратено.
Прокуратурата на Република България при касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по З. е освободена от държавна такса.
След изтичане срока за изпълнение на указанията от страна на касатора А. П. В., делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: