3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 11.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 338/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. О. А. чрез адв. И.З. от[населено място], против определение №133/15.03.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 84/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №3/ 07.01.2010 год. на Т. окръжен съд, постановено по гр.д. № 240/2008 год., с която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса за обжалване на постановеното по делото решение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение. Изтъква се , че притежаваното от нея имущество е възбранено в полза на НАП и КУИППД, а недвижимите имоти са ипотекирани в полза на [фирма]. Излага съображения относно практическата неприложимост на процедурата по чл. 23,ал.4 ЗОПДИППД за извършване на разпоредителни сделки с имуществата, които са предмет на наложени обезпечителни мерки по същия закон.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което частната жалбоподателка да бъде освободена от заплащане на държавна такса по въззивната жалба.
Съгласно чл. 274,ал.3 във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с формулирани въпроси .Счита, че така визираните въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба КУИППД, чрез юрист Н. К., оспорва както допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение , така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да бъде разгледана частната жалба по същество обаче, следва да са изпълнени допълнителните изисквания на закона , посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК.
На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него.
На второ място следва да е налице и страната да е обосновала поне един от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая за да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителката не отговаря на предпоставките за освобождаване от такси и разноски, визирани в чл. 83,ал.2,т.1-7 ГПК доколкото същата, заедно със съпруга си в режим на СИО разполага със значително имущество – 11 недвижими имота и три МПС . Прието е, че макар това имущество да е послужило като обезпечение на предявеното мотивирано искане на КУИППД по чл. 28,ал.1 ЗОПДИППД, молителката разполага с предвидената в чл. 23,ал.4 ЗОПДИППД процедура за извършване на разпоредителна сделка с част от имуществото, предмет на обезпечението , чрез която да се осигурят необходимите средства за заплащане на държавната такса.
Предвид тези решаващи съображения на въззивният съд, обусловили изхода на спора по частната жалба пред него, характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК в посочения вече смисъл, има само този дали когато цялото имущество на дадено лице е възбранено или запорирано по реда на ЗОПДИППД и това лице не получава доходи от трудова дейност, същото може да бъде освободено от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83,ал.2 ГПК. Останалите въпроси в изложението не са били предмет на разглеждане във въззивното определение, поради което не представляват такива по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да се коментират в контекста на посочения допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК .
Така формулирания въпрос не отговаря на визирания допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване, доколкото не е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Последното е така, доколкото разпоредбата на чл. 83,ал.2 ГПК е ясна и не се налага да се подлага на специално тълкуване.Същевременно въз връзка с приложение разпоредбите на процесуалния закон, касаещи условията за освобождаване от държавна такса / чл. 63 ГПК /отм./, чл. 83,ал.2 ГПК / е налице обилна трайна съдебна практика, която не се налага да бъде изоставяна или преодолявана. Водещ критерий в тази практика , съответстващ и на духа на закона е социалния. Тоест на освобождаване от държавна такса подлежат социално слаби лица като това им положение се определя на базата на критериите, визирани в разпоредбата на чл. 83,ал.2, т.1-7 като законът не се интересува от обстоятелството, дали имуществото на молителя е запорирано и на какво основание, а само дали има такова. В случая молителката очевидно не попада в тази категория, а обстоятелството, че същата се намира в трудоспособна възраст и без да има обективни причини, не работи, за да получава доходи, безспорно не е сред обстоятелствата, с които законът свърза възможността за освобождаване от държавна такса.
По изложените съображения , не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №133/15.03.2010 год. ,постановено по ч.гр.д. № 84/2010 год. на Великотърновския апелативен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: