ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. София 12.06.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.05.2015 (двадесет и седми май две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2893 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 932/18.02.2015 година, подадена от Е. Г. К., срещу определение № 9/07.01.2015 на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр. д. № 1005/2014 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Перник е потвърдил определение № 783/30.09.2014 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 8458/2012 година. С последното е оставено без уважение искането на Е. Г. К. по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, за подаване на отговор на предявения от С. Г. П., В. Р. Т. и М. Р. Т. срещу жалбоподателката иск, с правно основание чл. 108 от ЗС.
С предявения по гр. д. № 8458/2012 година по описа на Районен съд Перник иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК Е. Г. К. е поискала да бъде признато за установено по отношение на С. Г. П., В. Р. Т. и М. Р. Т., че тя е собственик на ливада, намираща се в землището на [населено място], област П., с местността „Л.”, представляваща имот № ****** по картата на землището, с площ от 565.00 м2. В срока за отговор на исковата молба С. Г. П., В. Р. Т. и М. Р. Т. са предявили срещу Е. Г. К. насрещен иск, с който са поискали тя да бъде осъдена да им предаде владението върху спорния имот, предмет на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. С определение от 05.06.2014 година, постановено по гр. д. № 8458/2012 година Районен съд Перник е приел за разглеждане насрещния иск и е разпоредил препис от него да се изпрати на Е. Г. К. за отговор в едномесечен срок от получаването на преписа. Преписа от исковата молба, с която е предявен насрещния иск е бил връчен на Е. Г. К. на 24.06.2014 година, поради което срокът за подаването на отговор е изтичал на 24.07.2014 година. В този срок К. не е подала отговор на исковата молба. С подадена по пощата на 28.07.2014 година, молба с рег. № 20 495/30.07.2014 година, Е. Г. К. е поискала от районния съд да й бъде възстановен срока за подаване на отговор. Тази молба е била оставена без уважение с определение № 783/30.09.2014 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 8458/2012 година. Последното е потвърдено с обжалваното определение № 9/07.01.2015 на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр. д. № 1005/2014 година.
Жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 09.02.2015 година, а частната й касационна жалба е с вх. № 932/18.02.2015 година, като е подадена по пощата на 16.02.2015 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване, но не трябва да се разглежда по същество. Така подадената частна касационна жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
Обжалваното определение на Районен съд Перник е такова по чл. 66, ал. 3 от ГПК, тъй като с него се отказва възстановяването на срок за подаване на отговор на насрещен иск. Затова с оглед на т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС същото има прекратителен характер. Това определение е потвърдено с обжалваното определение на Окръжен съд Перник, поради което е налице хипотезата даваща възможност за касационно обжалване по реда на чл. 273, т. 1 от ГПК. Това обжалване обаче не е неограничено. Същото е ограничено в предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК рамки. По силата на посочения текст не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно допустимостта на касационно обжалване на определенията е в зависимост от допустимостта на такова за решенията, които ще бъдат постановени в същото производство. Тази допустимост е определена в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000.00 лева. В случая както първоначалният, така и насрещният иск имат един и същи предмет, а именно правото на собственост върху ливада, намираща се в землището на [населено място], област П., с местността „Л.”, представляваща имот № 012080 по картата на землището, с площ от 565.00 м2. Затова цената и на двата иска трябва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно с оглед на данъчната оценка на имота. Насрещният иск е предявен с молба рег. № 18 740/14.06.2013 година. Видно от удостоверение № 13/М.-184-1/05.02.2013 година на [община] данъчната оценка на спорния имот към този момент е в размер на 9.10 лева. По силата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК тази сума представлява и цената на предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Тази цена се определя към момента на образуване на производството и остава неизменна през цялото му времетраене, независимо от настъпилите впоследствие промени. Първоначално определената цена на иска може да бъде променена в хипотезата по чл. 70 от ГПК, но в случая няма данни за това.
С оглед на така определената цена на насрещния иск по чл. 108 от ЗС, а именно 9.10 лева, постановеното по него съдебно решение няма да подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Предвид на това за обжалваното определение е приложимо правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК и то не подлежи на касационно обжалване. Затова подадената срещу него от Е. Г. К. частна касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 932/18.02.2015 година, подадена от Е. Г. К. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], чрез адв. Е. С. И., срещу определение № 9/07.01.2015 на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр. д. № 1005/2014 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2893/2015 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.