ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
София, 13. юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 386 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Видинския окръжен съд от 29.04.2009 г. по ч.гр.д. № 67/2009 за връщане на частна жалба срещу определение за оставяне на исковата молба без движение.
Недоволна от определението е жалбоподателката Н. Т. З., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не се дължи такса по иска за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение като следовател.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че определението, с което исковата молба се оставя без движение поради невнасянето на такса не е преграждащо и не подлежи на обжалване. Преграждащо е и би подлежало на обжалване определението за връщане на исковата молба в случай на невнасяне на дължима такса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че съгласно т. 5 ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК по гр.д. № 1/2001 определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. При бездействието на съда да прекрати или да възобнови производството, защитата се осъществява чрез жалба за бавност (при действието на новия ГПК – чрез жалба за определяне на срок). Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а“ и „б“ ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск.
Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Видинския окръжен съд от 29.04.2009 г. по ч.гр.д. № 67/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.