3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7176 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на А. Д. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 28.04.2014г., постановено по в.гр.д.№2183/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.11.2013г. по гр.д.№32343/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от А. Д. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не взема становище по допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. Д. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 22703лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на задължение на Държавна спестовна каса да отпусне заем за закупуване на жилище на ищеца на основание чл.17 от Наредба за кредитирането на Държавна спестовна каса във връзка с превод на сумата от 7200 преводни рубли в Българска външнотърговска банка на 08.01.1990г., както и сумата 12297лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неотпускане на заем при условията на чл.17 от Наредба за кредитирането на Д., представляващи пропуснати лихви за периода от внасяне на сумата – 05.02.1990г. до датата на подаване на исковата молба – 05.07.2012г.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено между страните да е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което за Д. да е възникнало задължение да отпусне поискания заем в размера, в който е одобрен. Приел е, че отпускането на заем за закупуване на жилище е било предмет на нормативна уредба – Наредба за кредитната дейност на Д. /отм./, съгласно която заем за закупуване на жилище се е отпускал въз основа на писмен договор и документи, определени от Д.. Приел е за установено, че А. е бил одобрен за отпускане на кредит на основание чл.17 от Наредба за кредитната дейност на Д.; че Д. е посочила на ищеца кои документи са били необходими за отпускане на кредита с писмо от 05.02.1990г., но ищецът не е ангажирал доказателства, че е представил необходимите документи, удостоверяващи сключване на договор за покупка на жилище, за включване в ЖСК или за строеж на жилище по стопански начин.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че „процесният предмет на съдебния спор – договор за отпускане на банков заем по чл.17 от Наредбата за кредитната дейност на Д. от 1978г. /отм./ – не е бил разглеждан от ВС и ВКС и по казуса липсва съдебна практика”, че „нито по Наредба на Д. от 1978г., нито по въпроса за превалутирането на социалистическите валути към настоящия български лев има създадена и утвърдена практика”. Във въззивното решение не е разрешен въпрос за „превалутирането на социалистическите валути към настоящия български лев” и не е стоял за разрешаване предвид приетото от въззивния съд, че основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните съществува облигационно правоотношение, в чието съдържание е било включено задължение за Д., чийто правоприемник е ответника, да отпусне заем в посочения от ищеца размер, но по делото не е установено между страните да е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което за Д. да е възникнало задължение да отпусне поискания заем в размера, в който е одобрен. Останалите поставени въпроси не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В раздел втори на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, по които касационната инстанция може да се произнесе при разглеждане на касационната жалба, само ако бъде допуснато, но не и в производството по допускане на касационно обжалване.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2014г., постановено по в.гр.д.№2183/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: