О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 321/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Г, като процесуален представител на Ч. “М”, с. Н., Плевенска област с искане за присъждане на разноските, направени в касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. по пълномощно от 19.05.2009г., поискано в отговор на касационна жалба вх. №1686/21.05.2009г.
В писмен отговор адв. Д, като пълномощник на “А” О. , гр. Т. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Позовава се на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за един адвокат, като счита, че същото следва да бъде определено на 100лв..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното:
С определение № 409 от 15.07.2009 г., постановено по делото, е оставено в сила определение №134/30.03.2009г., постановено по ч.гр.дело №94/2009г. на Т. окръжен съд, т.е. не е уважена частната жалба срещу въззивното определение. ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение – направено в отговора на касационната жалба. Видно от приложеното към делото пълномощно и договор за правна помощ на адв. М, ответникът по частната жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. При това положение, тъй като молителят е взел участие в касационното производство с изготвения отговор на касационна жалба и е поискал присъждане на следващите му се разноски, каквито се дължат на основание 78, ал. 3 ГПК, то искането се явява основателно.
Основателно е искането за намаляване на размера на договореното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и чл.7, ал.1, т.7 във връзка с параграф2 от Наредба №1, съставът на първо търговско отделение на ВКС приема, че в полза на молителя ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА “А” О. от гр. Т. да заплати на Ч. “М”, с. Н., Плевенска област 300 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
забавно изпълнение няма правен интерес от обжалване и отмяна на разпореждането, защото разполага с правната възможност да спре изпълнението му – арг. от чл.420 ГПК. Според жалбоподателя неправилен е извода на съда, че отказът да се приеме и плати по записа на заповед трябва да бъде удостоверен чрез протест по чл.496 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за релевантни за спора въпросите: за правния интерес от жалба и за начина на удостоверяване на отказа на издателя на записа на заповед да приеме или плати предявения му запис на заповед, решен от съда в противоречие с ТР №1/2004г. от 28.12.2005г. на ОСГК на ВКС и решение № 740/18.04.2002г. по гр.дело № 1149/2001г. на ВКС V г.о.
В писмен отговор Г. И. Д. лично и в качеството си на председател на Ч. “М”, с. Н., Плевенска област , счита жалбата за недопустима, по съображения, че определението на окръжния съд не подлежи на касационен контрол. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Определението на окръжния съд не е съобщено на жалбоподателя, поради което частната касационна жалба ще следва да се счита подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, който се е произнесъл по съществото на друго производство, поради което то подлежи на касационен контрол при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК / чл.274, ал.3,т.2 ГПК/.
Поставеният от касатора въпрос за правния интерес от обжалване на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т.9 ГПК е важен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче второто допълнително основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение – жалбоподателят не сочи съдебна практика в подкрепа на становището си за необжалваемост на разпореждането, а доколкото чл.419, ал.3 ГПК постановява правото на жалба на длъжника срещу разпореждането по чл.418, ал.1 ГПК, то не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По втория релевантен за спора въпрос, който е относим към задължението на съда да провери дали е настъпил падежа на вземането, законова предпоставка за издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва да се приеме, че изводът на съда, за удостоверяване на отказа за приемане само чрез протест по правилата на ТЗ, противоречи на цитираната от жалбоподателя съдебна практика, което е предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се разгледа касационната жалба по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, но по следните съображения.
В разглеждания случай съдът не е съобразил волята на издателя, записът на заповед да бъде платим на предявяване, но без протест. Изводът на въззивният съд е относим за случаите когато в записа на заповед липсва клауза “без протест”. В този случай, отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, или при укриване на издателя, се удостоверява, чрез извършване на протест по правилата на чл.501 и чл.502 ТЗ. В разглеждания случай приносителят на записа на заповед е следвало да представи доказателства пред съда, че при предявяване на документа, издателят е отказал да го приеме. Както е посочено в т.3 на ТР № 1 от 28.12.2005г. по т.дело № 1/2004г., доказването на посоченото обстоятелство, може да бъде удостоверено с нотариална покана, какъвто не е настоящия случай. Съставеният от приносителя на записа на заповед протокол, не доказва по недвусмислен начин, че документа е представен на издателя на предявяване. Като краен резултат обаче определението на въззивния съд е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Приносителят на записа на заповед не е изпълнил условието на закона -чл.418, ал.2 във връзка с чл.417, т.9 ГПК, да докаже подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, условие за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №134 от 30.03.2009г., постановено по ч.гр.дело № 94/2009г. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: