Определение №409 от 16.7.2015 по ч.пр. дело №1742/1742 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 16.07.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1742/2015 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2884 от 08.05.2015 г. по в. гр. д. № 2624/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 393 от 04.03.2015 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че решаващият състав неоснователно е преценил за недоказано заплащането на адвокатско възнаграждение, без да съобрази, че отразената в преводното нареждане сума е именно в размера (350 лв.), посочен в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 93977, както и близките дати на сключване на този договор (03.07.2014 г.), на подаване на въззивната жалба (16.07.2014 г.) и на банковия превод на възнаграждението (23.07.2014 г.).
Ответникът по частната жалба – Запрян Тодоров Д. от [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 28.05.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., въззивният съд е приел, че същата е неоснователна, тъй като не е доказано реално извършване на такива. Този свой извод решаващият състав е аргументирал с обстоятелството, че в приложеното преводно нареждане от 23.07.2014 г. липсва индивидуализация (посочване на номер и дата) на договора за правна защита, във връзка с който е изплатена сумата 350 лв. и поради това не може да се счете, че плащането е извършено именно по представения по делото договор № 93977.
Определението е правилно.
Напълно обоснован е изводът на въззивния съд, че от доказателствата по делото не може да се счете за установено заплащането на уговореното с договора за правна и защита съдействие между застрахователното дружество и представляващия го адвокат Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 350 лв. Действително, в представеното преводно нареждане от 23.07.2014г. е отразено, че [фирма] е наредило плащане на тази сума в полза на адвокат Д. Г. на основание „договор за правна защита”. При липсата, обаче, на конкретизация на договора за правна защита и съдействие – номер и дата, не може да се установи дали плащането касае именно процесния такъв договор. Сам по себе си, фактът, че сумата на превода съвпада с размера на уговореното в процесния договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, както и близките дати на сключването на този договор, на подаване на въззивнта жалба и на превода на сумата, не могат да обосноват категоричен извод, че това плащане е за осъщественото процесуално представителство на застрахователното дружество по в. гр. д. № 2624/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Същият адвокат би могъл да представлява застрахователното дружество и по други дела, т. е. между тях да са сключени и други договори за правна защита и съдействие, наличието на каквито всъщност се твърди и от ответника по частната жалба.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2884 от 08.05.2015 г. по в. гр. д. № 2624/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top