1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр.София, 16.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3291/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О’Р. С. Р.” Л., С. А. щ., срещу определение на Варненски апелативен съд № 336 от 19.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 252/ 2016 г. С него е потвърдено определение на Варненски окръжен съд от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 3029/ 2015 г. за изпращане по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд на предявените от жалбоподателя против Р. Б. и Ф. за гарантиране на влоговете в банките искове за заплащане на сумите 123 734 лв – обезщетение за имуществени вреди от неправомерно бездействие на ответниците за изпълнение на задълженията им, произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и 16 585 лв обезщетение за забава.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд приел за местоизвършване на деликта [населено място], където е седалището на ответниците. Без да оспорва, че вредоносното деяние е извършено в [населено място], според касатора релевантно за определяне на подсъдността е мястото на настъпване на вредоносния резултат, а това е станало в [населено място]. Поддържа, че релевантно за настъпване на увреждането е мястото, където се проявяват неговите последици. Доколкото тези последици се състоят в реално намаляване на имуществото му, те настъпват там, където в случай на правомерно действие на ответниците той би могъл да реализира правата си. Като приел обратното, въззивният съд постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Като основание за допускането на това определение до касационно обжалване е повдигнат процесуалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде уточнен по следния начин: При предявен иск за обезщетяване на вреди от неправомерно изключване на вложител от схемата за гарантиране на влоговете според правото на Европейския съюз, кое е мястото на увреждане: мястото на вземане на решението за изключване на увредения от тази схема или мястото, където е следвало да му бъдат изплатени сумите по влоговете. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Р. Б., чрез упълномощен от министъра на финансите процесуален представител, оспорва частната жалба и моли за недопускане на касационното обжалване. Счита, че по поставения въпрос законодателството не е непълно, съдебната практика е установена и е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Излага съображения, че местоизвършването на деликт, състоящ се (според твърденията на ищеца) в неизпълнение на задължение за транспониране на Директива на ЕС във вътрешното право, е седалището на съответния орган, чието бездействие се твърди.
Ответната страна Ф. за гарантиране на влоговете също оспорва частната жалба с доводи, че не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Счита, че поставеният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като жалбоподателят не е обосновал обстоятелства, които да сочат наличието на тази предпоставка. Излага и съображения, че разрешението на въззивния съд по поставения въпрос е правилно.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение, въззивният съд приел, че ищецът основава претенциите си на незаконосъобразни действия на ответниците, изразяващи се в неизпълнение на задължение за транспониране във вътрешното законодателство на разпоредби от Директива на ЕС (по отношение на Д.) и неизпълнение на задължение за прилагане на норми от правото на ЕС с предимство пред противоречащи им норми от вътрешното законодателство (по отношение на Ф.). Ищецът е дружество със седалище извън България, поради което не може да се възползва да избере подсъдност, различна от тази по мястото на увреждането. Искът е предявен пред родово компетентния съд в [населено място] по съображения, че там ищецът е щял да реализира вземанията си като лице, ползващо се от схемата за гарантиране на неналичен влог по смисъла на общностното право. Обаче при формулираните твърдения, че вредите са настъпили в резултат на изключването му от схемата за гарантиране на влоговете, то местоизвършването на деликта е в София, където е взето решение за изключването му. В срока за отговор на исковата молба и двамата ответници са направили възражение за местна неподсъдност, което е основателно и поради това спорът следва да се разгледа от родово компетентния съд в [населено място].
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалваното определение, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., такова значение би имал въпрос, по който няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Посочените предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и с която въззивното определение е съобразено. Възможността на увредено от деликт лице да предяви претенциите си за обезщетяване по мястото на увреждането предполага то да се обърне към съда, в чиито район е извършено увреждащото действие, а не където са настъпили последиците от него (вж определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 325/ 2011 г., ІІІ г.о., определение № 487 от 27.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3215/ 2014 г., ІІІ г.о. и недопуснатите до касационно обжалване с тези актове въззивни определения). Конкретно за хипотезите на предявени претенции за обезщетяване на вреди от неосигурен достъп на вложители до гарантирания размер на влогове, които са неналични, е формирана практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, според която мястото на увреждането е в [населено място] (определение № 59/ 30.10.2015 г. по гр.д.№ 28/ 2015 г., определение № 61/ 06.11.2015 по гр.д.№ 27/ 2015 г.).
Поради това съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски апелативен съд № 336 от 19.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 252/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: