О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 280 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2,пр.1,във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”Т” О. , гр. П. против разпореждане на Пловдивския окръжен съд № 926 / 09.02.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 3075/2008 год., с което на осн.чл.286, ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК е върната подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба вх. № 29355/ 16.12.2008 год. против определение № 3029/25.11.2008 год. по ч.гр.д. № 3075/2008 год. на същия съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Пловдивският окръжен съд е счел, че в определения законов срок, предоставен на ТД ”Т” О. , гр. П. за отстраняване нередовността на подадената от същото частна касационна жалба вх. № 20355/16.12.2008 год., дадените от въззивния съд в тази насока конкретни указания не са изпълнени, поради което е осъществен фактическият състав на чл.286, ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК и следва да се наложи въведената със същия процесуална санкция.
Определението е правилно.
С разпореждане от 17.12.2008 год. Пловдивският окръжен съд, констатирайки нередовността на подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба вх. № 29355/16.12.2008 год., е оставил без движение същата, като е дал подробни указания на страната, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно препращащата норма на нормата на чл.274, ал.3 ГПК, както и адвокатско пълномощно в съответствие с разпореденото от чл.284, ал.2 и ал.3,т.3 ГПК.
На 19.01.2009 год. съобщението, адресирано до настоящия частен жалбоподател, съдържащо указанията на ПОС, е получено от адв. Я, в качеството и на пълномощник на страната.
С молба вх. № 1841/26.01.2009 год., депозирана в деловодството на въззивния съд процесуалния представител на ТД ”Т” О. , гр. П. отново е повторил вече изложените в частната касационна жалба на страната вх. № 29355/16.12.2008 год. съображения и оплаквания, които обаче, с оглед тяхното съдържание правилно са възприети от ПОС като неотговарящи на дадените указания и изискванията на процесуалния закон- чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно при така установените факти, законосъобразно ПОС е счел, че нередовността на подадената частна касационна жалба не е отстранена в срок и е прилагайки предвидената от законодателя процесуална санкция по чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върнал същата обратно на нейния подател.
Обстоятелството, че законодателят в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е направил изрично препращане към задължителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК изключва наличието на правна възможност за преценка от страна на съда на тяхната необходимост, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на настоящия частен жалбоподател.
Именно поради съществуващото различие между основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК и тези за касационно обжалване, наведените от страната оплаквания, свързани с правилността на обжалваното въззивно определение не могат да бъдат обсъждани, преди да бъде допуснато самото касационно обжалване на същото, абсолютна процесуална предпоставка за което е наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Поради това дори и да се приеме, че пълномощното на адв. Я, депозирано още в първата инстанция е правно важимо и за касационното производство, то непосочване на визираните от законодателя в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания за допустимост на частното касационно обжалване, само по себе си е достатъчно, за да се отрече отстраняване порока на частната касационна жалба в срок.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 926 от 09.02.2009 год., по ч.гр.д. № 3075/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: