О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София 24.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 79/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Й. Х., срещу въззивно решение №509 от 11.10.2013 г. по гр. дело №853/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение №1002 от 04.06.2013 г. по гр. дело №387/2013 г. на Плевенския районен съд и е изменен режимът на личните отношения между майката Ц. С. Ц. и малолетното и дете Д. И. Ц., [дата на раждане] , определен с решение №971/03.07.2012 г. по гр. дело №797/2012 г. на Плевенския районен съд. На майката е предоставено право да вижда сина си всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 20 ч. по местоживеене на майката, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; майката да взема детето при себе си първите четири дни от зимната ваканция и първите четири дни от пролетната ваканция всяка година; майката да взема детето два часа на рождения му ден и два часа на нейния рожден ден, когато това не съвпада с учебните занятия на детето, както и ежегодно на Коледа – 25.12. – от 11 ч. до 16 ч., а също и да се провеждат срещи – семейни консултации с психолог, осигурен от майката, два пъти седмично, когато това не съвпада с учебните занятия на детето, при участието на детето и майката. Въззивният съд е приел, че има изменение на обстоятелствата, при които е бил определен режимът на личните отношения. Последният не е бил изпълняван поради липса на час на вземане и връщане на детето. Установен е и синдром на родителско отчуждение спрямо майката, който по бракоразводното дело когато е бил определен предишният режим все още не е бил проявен. Според вещото лице – психолог сега има изграден синдром на родителска отчужденост, провокиран от поведението на майката и внушенията на бащата. Посещението при психолог не е довело до положителен резултат в отношението на детето спрямо майката и поради това преодоляването на родителското отчуждение трябва да е приоритет на майката. Поведението и трябва да е в съответствие с възрастта, желанията и навиците на детето, като трябва да се работи за отстраняване или намаляване на психологическите, физически и учебни проблеми, наблюдавани при него. Преодоляването на този синдром не може да стане с мерките на лични отношения с майката, а са необходими консултации с психолог при по-активното участие на майката. Поне два пъти в седмицата трябва да има такива психологически консултации в присъствие на майката и детето. Ето защо въззивният съд е приел, че е в интерес на детето да се определи режим, при който да се даде и възможност на майката с осигурен от нея психолог да осъществява семейни консултации. По този начин най-пълно ще бъде защитен интересът на детето.
Ответницата по касационната жалба Ц. С. Ц., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; може ли съдът да разшири режима на лични отношения при констатиран синдром на родителско отчуждение спрямо майката, на която детето не е предоставено за отглеждане и възпитание и това ли е начинът за преодоляване на отчуждението, след като и изслушаният по делото психолог препоръчва запазване на определения вече режим; длъжен ли е съдът да прецени дали определеният с предишно решение режим на лични отношения е бил съобразен с интересите на детето. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е ППВС №1/12.11.1974 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №509 от 11.10.2013 г. по гр. дело №853/2013 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение, но те не са решени в противоречие със сочената практика на ВКС и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да благоприятстват съществуването на нормални отношения на детето с двамата родители. В интерес на детето е при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, който не упражнява родителските права всекидневно, да му се осигури колкото е възможно по-широк контакт и с него, за да бъде преодоляно това отчуждение, освен ако поведението на последния не е във вреда на детето. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди въпроса дали новите обстоятелства обективно се отразяват на положението на детето. В случая са съобразени разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., според които определянето на режим, включително и промяната му след определен период от време, трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Така определеният режим е задължителен за изпълнение и от двамата родители. Въззивният съд е взел предвид и заключението на вещото лице-психолог, според което преодоляването на родителското отчуждение не може да стане само с мерките на лични отношения с майката, а са необходими консултации с психолог при по-активното участие на майката. По тази причина е разширен режимът на лични отношения на майката като и е дадена и възможност с осигурен от нея психолог два пъти седмично да осъществява семейни консултации.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №509 от 11.10.2013 г. по гр. дело №853/2013 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.