1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 26.09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2820 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Д. Д. С. чрез адвокат Н. Р. от САК срещу определение № 11517 от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 640/2019 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу определение от 29.11.2018 г. по гр.д. № 50513/2018 г. на Софийски районен съд, с което се прекратява производството в частта по предявените от нея искове срещу Р. В. Б. за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилия пълнолетие М. Р. Б., поради липса на компетентност на българския съд. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като българският съд е компетентен да се поизнесе по съединените с иска за прекратяване на брака и обусловени от него искове за родителските права и издръжката, които на основание чл.322, ал.2 ГПК следва задължително да се съединят за разглеждане в едно производство.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Процесуално допустимо ли е съединяването на иск за развод и иск за предоставяне на упражняване на родителски права на основание чл.21 КМЧП, с оглед защитата на висшия интерес на детето, по изключение в случай, че то няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради факта, че съгласно чл.322, ал.2 ГПК тези искове задължително се съединяват за разглеждане в общо производство?”
От ответника по жалбата Р. В. Б. чрез адвокат И. Г. от САК е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в нея като счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е редовна и процесуално допустима.
Българският съд е сезиран с иск за развод и искове за упражняване на родителски права по отношение на роденото от брака на страните дете М. Р. Б., за определяне на мерки за лични отношения с бащата на детето и заплащане на издръжка на детето, при условие че родителите са с двойно гражданство /българско и австралийско/, а детето има обичайно местопребиваване в Австралия. Ответникът е оспорил компетентността на българския съд, като е посочил, че гражданският брак на страните е сключен през 2008 г. в Австралия, където на 11.04.2009 г. е родено детето М. и там е обичайното му местопребиваване. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да се произнесе и прекратява производството по исковете за родителски права и издръжката на детето. Този извод се възприема и от въззивния съд, който посочва, че компетентността на съда произтича от обичайното местопребиваване на детето съгласно чл.5, ал.1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. и е проявление на принципа за гарантиране на висшия интерес на детето, който налага съдът по неговото обичайно местопребиваване да решава въпросите за родителските права.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, формулираният от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ВКС, ОСГТК, т.4. Даденото от въззивния съд решение е в съответствие с установената съдебна практика на ВКС – напр. определение № 381 от 18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2912/2017 г. на ІІІ г.о. и определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2127/2013 г. на ІІІ г.о., според която съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от международна конвенция, приета от Република България, или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. За споровете по искове за упражняване на родителски права, режима на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Република България/.
С решение № 231 от 19.11.2015 г. по гр.д. № 181/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема, че исковете за родителска отговорност и издръжка на детето няма пречка да бъдат предявени съвместно в едно производство по реда на чл.322, ал.2 ГПК, вр. с чл.59, ал.2 СК, но при приложимост на българското материално и процесуално право. Особените правила на брачния процес не важат за предявените в същото производство небрачни искове; те могат да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск, както е приел и въззивният съд, съобразявайки конкретните обстоятелства от значение за определянето на компетентния съд.
При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Р. В. Б. чрез адвокат И. Г. от САК е поискал направените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени пред настоящата инстанция в размер на 200 лева. Компетентен да се произнесе по искането за разноски в останалата част е съдът, пред който е приключило производството на съответната инстанция (чл.81 ГПК), поради което настоящия състав на ВКС не дължи произнасяне за тези разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11517 от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 640/2019 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. В. Б. чрез адвокат И. Г. от САК разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.