5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 28.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова ч.гр.д. № 4114/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 96574 от 15.07.2016 г. на М. К. П. и Н. Г. Н. – П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Вяра М. – Т. от АК – София, против въззивно определение № 24 от 29.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № СП 32/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което като е отменено определение № 8 от 04.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № С-7/2016 г. на Софийския градски съд, ГК, е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ [населено място] срещу М. К. П. и Н. Г. Н. – П., за сумата от 478 083, 60 лева – чрез налагане обезпечителни мерки – възбрана върху подробно описани недвижими имоти, запор върху лек автомобил, дружествени дялове и всички банкови сметки, чиито титуляри са посочените лица. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори поддържат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: 1/ какъв е характерът на сроковете по чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗОПДНПИ, преклузивни или инструктивни като неспазването им препятства ли предявяването на искане за обезпечение от КОНПИ, съответно основание ли е за отхвърлянето му; 2/ подходяща обезпечителна мярка ли е налагането на запор върху дружествени дялове, за които към искането на КОНПИ по чл. 37 ЗОПДНПИ са приложени доказателства, че са прехвърлени на трето лице и не са собственост на длъжника, както и подходяща обезпечителна мярка ли е налагането на запор върху МПС, което е прехвърлено по надлежния ред на трето лице.
Ответникът по частната касационна жалба КОНПИ [населено място], чрез процесуалния си представител държавен инспектор Д. П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение и е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 74 ЗОПДНПИ намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частните касатори и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за допускане на обезпечение на бъдещ иск, поради нарушение на чл. 27, ал. 4 ЗОПДНПИ, тъй като неспазването на срока за изготвяне на мотивиран доклад и санирането на това нарушение с решение за образуване на производство по ЗОПДНПИ нарушава чл. 27, ал. 2 ЗОПДНПИ относно времевия отрязък, който проверката обхваща и за който се търси несъответствие между имуществото и нетния доход на проверявания, за да се осъществи целта на закона. Въззивният съд не е споделил изложените съображения от първоинстанционния съд, че нарушаването на сроковете за продължителност на проверката и на изготвяне на мотивиран доклад като резултат ще доведе до съществено нарушение на закона по отношение на времевите рамки на периода на придобиване на незаконно имущество, който подлежи на изследване чрез проверка произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице, като се стигне до недопустимо връщане назад във времето далеч преди решението на Комисията за образуване на производството. Софийският апелативен съд е приел, че предвидените в ЗОПДНПИ срокове за извършване на проверка и за изготвяне на мотивиран доклад въз основа на проверката, са инструктивни, а не преклузивни, доколкото неспазването им представлява нарушение на закона, но не препятства предявяването на искане за обезпечение въз основа на документи, съставени след изтичане на посочените срокове като късното съставяне на тези документи не влияе на проверявания период, тъй като последният е десет години назад от датата на започване на проверката. Като е приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, тъй като престъпленията, за които е повдигнато обвинение на бъдещия ответник попадат в кръга на изброените в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, наказателното производство е висящо, представените с молбата доказателства обосновават предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито поради значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, бъдещият иск е допустим и вероятно основателен, както и с оглед ангажираните доказателства, обезпечителните мерки са подходящи, въззивният съд е отменил обжалваното определение, с което е отказано допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и на запор върху лек автомобил и дружествени дялове на бъдещия иск по чл. 74 ЗОПДНПИ и е допуснал исканото обезпечение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол, съгласно която разпоредба въззивният съд следва да се е произнесъл по процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, който, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ решаващата воля на съда и изхода на делото. В конкретния случай допускането на обезпечение на бъдещ иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ е обусловено от преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗОПДНПИ, който правен въпрос се явява обуславящ извода за основателност на искането и който въпрос не се поставя от жалбоподателите в изложението. Формулираните в изложението правни въпроси не са относими към предмета на обезпечителното производство, тъй като касаят решаване на спора за отнемане на незаконно придобито имущество по същество с оглед произнасяне по иска по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ. Затова същите не могат да обосноват наличие на общото основание чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касация. В случая правният въпрос за характера на сроковете по чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗОПДНПИ, свързани с осъществяване на проверката по чл. 21, ал. 2 от закона, преклузивни ли са или инструктивни и неспазването им препятства ли предявяването на искане за обезпечение от КОНПИ, съответно основание ли е за отхвърлянето му, не се явява относим към направения извод в обжалваното въззивно определение за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ, обусловен от преценка на представените доказателства, поради което е допуснато исканото обезпечение на бъдещия иск. Това е така, тъй като обезпечителното производство е регламентирано в Глава шеста на ЗОПДНПИ и съгласно чл. 37, ал. 1 от закона комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, без разпоредбата да препраща към сроковете, регламентирани в чл. 27, ал. 1 и ал. 4 от закона, съдържащи се в Глава трета – Установяване на незаконно придобито имущество и свързани с извършваната проверка по чл. 21, ал. 2 от закона. Единственият срок касаещ обезпечителното производство по ЗОПДНПИ е този, регламентиран в чл. 74, ал. 1 и ал. 4, че искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се предявява пред окръжния съд в срок от три месеца от налагане на обезпечителните мерки, като ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки. Вън от това обаче следва да се отбележи, тъй като върху това е акцентирал въззивният съд в обжалваното определение, че установените в чл. 27 ЗОПДНПИ срокове, с изключение на срока по ал. 3 за периода на проверката, след изтичането на който се погасява правото на държавата на гражданска конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, са инструктивни, а не преклузивни, тъй неспазването им не преклудира възможността на Комисията да инициира производство по чл. 74 ЗОПДНПИ. Преклузивните срокове по начало са процесуални и са изрично регламентирани и неспазването им е скрепено с изрично предвидена в закона санкция. Инструктивни са сроковете, с изтичането на които процесуалното действие или съответния акт са законосъобразни, такива са сроковете за съда и за административните органи, като тях законодателят е уредил като средство за правна сигурност с дисциплинираща цел. Неспазването им не води до опороченост на съответното процесуално действие, а може да съставлява основание за дисциплинарна отговорност. Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно чл. 21 ЗОПДНПИ. Проверката продължава до една година, като Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца, като обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й. Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за удължаване на срока на проверката или за прекратяване на проверката, или за образуване на производство по този закон. За неспазването на сроковете по чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗОПДНПИ, законодателят не е предвидил изрична санкция, която да води до недопустимост на производството по чл. 74 ЗОПДНПИ пред съда. Евентуално допуснатите вътрешно процесуални пороци в производството пред Комисията за установяване на незаконно придобито имущество не водят до нередовност или недопустимост на искането, респ. до прекратяване на съдебното производство. В такава насока е и установената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 13, ал. 1 и чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ с решение № 106 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1074/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Останалите поставени правни въпроси – дали е подходяща обезпечителната мярка – налагането на запор върху дружествени дялове и МПС, които в хода на проверката са прехвърлени на трето лице и не са собственост на длъжника, също не се явяват обуславящи изхода на делото, тъй като такива данни са представени едва в касационното производство, но не и пред въззивния съд, поради което не са били предмет на обжалваното въззивно определение, а и наличието им е предмет на изпълнителното производство, тъй като ако към момента на изпълнението на обезпечителната заповед процесните дружествени дялове и МПС не се намират в патримониума на проверяваното лице, а са собственост на трети лица, в тази част заповедта няма да бъде приведена в изпълнение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 24 от 29.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № СП 32/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, по частна касационна жалба с вх. № 96574 от 15.07.2016 г. на М. К. П. и Н. Г. Н. – П., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: