О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 30.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2270/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез неговия процесуален представител адв. К. Д., против решение № 2 от 23.02.2016 г. по в.гр.д. № 2/2016 г. на Разградския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 1011/2015 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] иск за делба на недвижим имот с идентификатор № 61710.505.430.3.59 по кадастралната карта на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда , с търговско предназначение – магазин за промишлени стоки, с площ 124.40 кв.м, ведно с принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че са налице всички предвидени в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1/Кои са основните индивидуализиращи белези на един самостоятелен обект в сграда и трябва ли да се изследват допълнителните белези, в случаите, когато е извършено преустройство и присъединяване чрез пристрояване на нов обект. 2/ Какво е значението на извършения от частния съдебен изпълнител опис на недвижим имот по отношение на неговата индивидуализация. В случаите, в които е констатирано преустройство и изграждане на нов обект със самостоятелен титул за собственост, отделно разрешаване на строежа и въвеждане в експлоатация и самостоятелна данъчна оценка, следва ли частният съдебен изпълнител да отрази констатираното преустройство и пристрояване в описа и да го вземе предвид при определяне на първоначалната цена на публичната продан, или може същата да се определи и само на основание на първоначалните документи за собственост преди преустройството и пристрояването. 3/ Приложими ли са разпоредбите на чл. 210 ЗЗД в случаите на извършена публична продан от ЧСИ, когато изнесеният на публична продан обект е преустроен и въведен в експлоатация като изграден нов обект със самостоятелен титул за собственост, отделно разрешаване и въвеждане в експлоатация и самостоятелна данъчна оценка. 4/ От значение ли е за индивидуализацията на имота, изнесен на публична продан, отразеното в протокола за опис, обявлението за публична продан и постановлението за възлагане описание на имота, или при посочване на идентификатор на имота купувачът придобива собственост върху всичко, отразено в кадастралните регистри по партидата на имота с този идентификатор. 6/ Възможно ли е купувачът от публична продан да придобие собственост върху обект, различен от описания в постановлението за възлагане, представляващо титула му за собственост, при констатирана съществена разлика в площта над 10% , само на база на основните белези за индивидуализация и без изследване на допълнителните. 6/ Следва ли въззивният съд да извърши преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. М. Р. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1998 г. касаторът е придобил от [община] чрез търг с явно наддаване общински имот, представляващ магазин за платове със застроена площ 106.40 кв.м, състоящ се от търговска зала с площ 41.55 кв.м, склад от 37.28 кв.м, сервизни помещения от 5.9 кв.м, помещение за ел. табло от 3.06 кв.м, хладилна камера от 2.9 кв.м, вход от 4.32 кв.м, заедно с принадлежащите на този обект идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. През 1999 г. [община] е отстъпила на касатора възмездно право на строеж на 18 кв.м за пристрояване на магазина. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че отстъпеното право на строеж е реализирано. Извършено е пристрояване по цялата дължина на лицето на търговския обект. Пристроеното не е самостоятелен обект, а е част от съществуващия обект и се явява негово разширение.
Установено е също и не е било спорно по делото, че за задължения на касатора по изпълнително дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г. С. този обект е бил изнесен на публична продан, като във всички документи по изпълнителното дело – протокол за опис, обявление за насрочване на публична продан, постановление за възлагане, е описан с площ 106.40 кв.м.
Тезата на касатора е, че пристройката не е била предмет на публичната продан и тъй като тя не представлява самостоятелен обект, а архитектурно и функционално е свързана със съществуващия преди преустройството магазин, върху преустроения обект е възникнала съсобственост между него и купувача от публичната продан- [фирма].
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел, че купувачът от публичната продан е придобил собствеността върху целия обект – магазин, а не върху реална или идеална част от него, тъй като пристройката няма самостоятелен характер, а заедно със съществуващия магазин представлява един обект. Независимо, че в обявлението за публичната продан и в постановлението за възлагане магазинът е описан с по – малка площ, публичната продан е породила вещноправно действие за целия имот и купувачът е придобил собствеността върху него. Оттук е направен извод, че заявеният за делба имот не е съсобствен между страните и искът е отхвърлен като неоснователен.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Те не са от значение за изхода на делото, тъй като нямат отношение към подлежащия на разрешаване в първата фаза на делбата въпрос възникнала ли е и на какво основание съсобственост на страните върху процесния имот. Обстоятелството, че в протокола за опис и в постановлението за възлагане изнесеният на публична продан имот е посочен с площ, която е по- малка от действителната, би могло да има значение за определяне на началната цена, от която ще започне публичната продан, но не може да обоснове извод, че разликата остава собственост на длъжника и между него и купувача от публичната продан възниква съсобственост. След като пристроеното няма качеството на самостоятелна вещ, то следва собствеността върху главния обект, към който е присъединено. Няма да възникне съсобственост дори да се приеме, че публичната продан е засегната от пороци, обуславящи нейната недействителност, или че е продаден недвижим имот, различен от процесния, тъй като в такъв случай тя изобщо няма да е породила вещнопрехвърлително действие.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В отговора на касационната жалба няма искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 23.02.2016 г. по в.гр.д. № 2/2016 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: