О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 07.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4066/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. В. Я. и Г. К. Я., чрез адв. Н. Д., срещу определение № 2716 от 14.08.2017г., постановено по ч.т.д.№ 2443/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане № 17277 от 19.04.2017г., постановено по гр. д. № 1555/2017г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при нарушение на процесуалния закон Обосновава се довод, че указанията на съда за представяне на доказателства във връзка с освобождаването от държавни такси и разноски били изпълнени две седмици преди постановяване на оспореното първоинстанционно определение и закъснялата санкция на съда по чл. 101, ал.3 ГПК е неоснователна. Искането е за отмяна на определението и освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./ по отношение на следните въпроси: 1./ „Срокът за изпълнение на указания на съда във връзка с молба за освобождаване от държавни такси и разноски по делото преклузивен или указателен е?“ ; 2./ „Определящо ли е за законосъобразността на акта на съда, с който не уважава молба за освобождаване от държавни такси и разноски, поради неизпълнение на указания в срок, дали същият е постановен след изпълнение на указанията, макар и забавено, т.е. при реално изпълнени указания?“ и 3./„Законосъобразна ли е забавата на съда да констатира неизпълнение на указанията във връзка с молбата за освобождаване от държавни такси и разноски по делото в срок и същата може ли да санира забавата в изпълнението на тези указания стига същите да са изпълнени преди съдът да се произнесе по тях?“. Обосновава се наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с противоречие на въззивното определение с Определение № 47/18.01.2011г. по гр.д. № 592/2010г. на ВКС, IV г.о., Определение № 588/02.08.2010г. по т.д. № 554/2010г. на ВКС, II г.о., Определение № 320/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 3263/2017г. на ВКС, III г.о., а на предпоставката по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./, поради противоречие с Определение от 05.01.2016г. по ч.гр. д. № 15273/2015г. на СГС, VI състав.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане въззивният съд е приел, че ищците са предявили субективно и обективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Министерство на отбраната на Република България и [община] за заплащане на сумата от 121 236 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от наводнението на 06.02.2012г. на [населено място], [община]. Констатирано е, че относно съдържащото се в молбата искане на ищците за освобождаване от внасянето на държавна такса с разпореждане от 10.02.2017г. на същите е указано да представят декларации по чл. 83, ал.2 ГПК и примерно изброени документи, установяващи имотното и здравословното им състояние. С разпореждане от 08.03.2017г. е уважено искане по чл. 63, ал.1 ГПК и срокът за изпълнение на указанията е удължен с 14 дни, като едва с молба от 05.04.2017г. ищците представили исканите декларации и удостоверение от НОИ. Доколкото констатираните нередовности на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не били отстранени в срок, същата била оставена без уважение. Въззивният съд приел, че след като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 22.03.2017г., а изискуемите документи били представени от ищците в съда на 05.04.2017г. – 14 дни след изтичането му, то на основание чл. 101, ал.3 ГПК извършеното процесуално действие не следва да бъде зачетено. В този смисъл заключил, че сочената императивна правна норма правилно е приложена от първоинстанционния съд, поради което и разпореждането, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставена без уважение е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал.1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Първият формулиран от жалбоподателите въпрос по същество е обусловил решаващия извод на съда, поради което е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не се обосновава наличието на поддържаните допълнителни предпоставки. С Определение № 47/18.01.2011г. по гр.д. № 592/2010г. на ВКС, IV г.о., е дадено разрешение на различен правен въпрос: „дали исковата молба е нередовна ако държавната такса за завеждане на делото е внесена в дадения от съда срок, но доказателство за това е представено след срока“, а с Определение № 320/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 3263/2017г. на ВКС, III г.о. на въпроса: „за преценката при произнасяне по искане по чл. 83, ал.2 ГПК, която винаги следва да бъде конкретна с оглед на конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на страната да внесе сумата за такси и разноски“. По тези съображения същите са неотносими. Соченото Определение № 588/02.08.2010г. по т.д. № 554/2010г. на ВКС, II г.о. не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с твърдяната предпоставката по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./, не е представен препис от влязло в сила Определение от 05.01.2016г. по ч.гр. д. № 15273/2015г. на СГС, VI състав.
В изложението към жалбата не се съдържа и обосновка на поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Същевременно формулираните втори и трети въпрос не представляват общо основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС.Същите са привързани към оплакванията за неправилност на въззивното определение, които биха били предмет на преценка във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, а не във фазата по нейната селекция.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
с оглед постигането на бързина на гражданския процес и ефективност на съдебната защита, ГПК предвижда срокове за извършваните от страните процесуални действия. Сроковете са законни, ако продължителността им е установена от закона, и съдебни, определени от съда /чл.59 ГПК/. За постигане целта на процесуалните срокове способстват регламентираните неблагоприятни за страните последици от пропускането им, изразяващи се в погасяването на правото им за валидно извършване на процесуалното действие или за невземането предвид на извършено извън срока такова. В чл.63 ал.1 ГПК е предвидена възможност за продължаване на сроковете – законни и съдебни – по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Такава възможност е изключена с изричните разпоредби на чл.63 ал.3 ГПК относно сроковете за обжалване на съдебните актове и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, и на чл.64 ал.4 ГПК – относно срока за подаване на молба за възстановяване на срок. В теорията и в практиката тези срокове са определяни като „решителни”. Посочената регламентация е приложима във всички предвидени по ГПК производства, освен ако това не е изключено със специални за тях разпоредби.
Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като при установена нередовност е длъжен да я укаже на страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за поправката. При неотстраняване на нередовността в указания срок, настъпват предвидените в чл. 101, ал. 3 ГПК неблагоприятни последици – процесуалното действие се смята за неизвършено. За да настъпят тези неблагоприятни последици , необходимо е дадените от съда указания да са ясни, точни и пълни, а те са такива когато се посочи не само нередовността на процесуалното действие, но и начина, по който се изправя тази нередовност и се определи подходящ срок, в който да се извърши поправянето. В случая дадените от съда указания са именно ясни, точни и пълни. Неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на дадените от съда указания са посочени в съобщението. Трайна е съдебната практика, че срокът за отстраняване нередовност на молба за освобождаване от държавна такса може да бъде продължаван по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК по почин на страната, преди да е изтекъл. Срокът може и да бъде възстановяван след изтичането му по реда и условията на чл. 64 и сл. ГПК, пак по молба на заинтересованата страна. В случая заинтересованата страна е поискала продължаване на срока, това искане е удовлетворено от съда, но и допълнителният четиринадесет дневен срок не е спазен. Извършеното процесуално действие след изтичането на дадения срок / в случая и на допълнителния такъв/, се счита за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2716 от 14.08.2017г., постановено по ч.т.д.№ 2443/2017г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: