1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
София,………………………………………………, 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 77/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. на Р. чрез прокурор при А. прокуратура-София Б. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в от 22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 3123/2009 г., с което П. на Р. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на М. Х. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 4 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 482.52 лв. /разноски за задгранична екскурзия, неосъществена поради взета административна мярка по чл. 75 ЗБДС/ и е оставено в сила решението на СГС, ГК, І отд., 5 с-в № 3738/18.07.2009 г. по гр. д. № 1531/2007 г., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по н.о.х.д. № 3216/2005 г. по описа на СГС, НК, 13-ти с-в в размер на 1 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.10.2006 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаещ определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита, че решението противоречи на т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК; т. 19 от ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК; Р. № 1258/10.01.2008 г. по гр. д. № 730/2006 г., ВКС, ІV г. о. Поддържа и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата във връзка с прилагането на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД вр. чл. 4 ЗОДОВ, поради различия в тълкуването и прилагането на материалноправната норма, довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи. Позовава се на Р. № 317/8.09.2009 г. по гр. д. № 143/2008 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1044/11.12.2008 г. по гр. д. № 4500/2007 г., ВКС, І г. о.; № 1582/17.12.2009 г. по гр. д. № 1221/2009 г., САС, ІV с-в; Р. № 34/4.02.2009 г. по гр. д. № 966/2008 г. по гр. д. № 966/2008 г., САС, 2-ри с-в.
Представено е допълнение към изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС, в смисъл, че въззивното решение противоречи на постоянната практика на ВКС относно уважаването на иска за имуществени вреди в размер на 1 482.52 лв.-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на: т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК; Р. № 1258/10.01.2008 г. по гр. д. № 730/2006 г., ВКС, ІV г. о.
За ответника по касация М. Х. И. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато с обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВКС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Конкретният случай не е такъв.
Неизпълненото от съда задължение за преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД не обосновава основанието за допустимост по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а съставлява оплакване за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК, неотносимо към селекцията на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК. Посочените в подкрепа на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тълкувателни решения на ОСГК на ВКС не са относими към
иска за обезщетение на неимуществени вреди.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос относно прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Различията при прилагането на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД от съдилищата са обусловени от различията във фактическите обстоятелства на всеки отделен случай, в потвърждение на което са всички приложени към изложението решения на съдебни състави. Различията при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди произтича от разрешението, което законодателят е дал с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а именно: определянето на размера на обезщетението да се възложи на субективната преценка на всеки отделен съдебен състав въз основа на обсъждане и преценка на конкретните фактически обстоятелства на всеки отделен случай.
Не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и относно уважения иск за обезщетение на имуществени вреди-заплатени от ищцата разноски в размер на 1 482.52 лв. за задгранична екскурзия, която не е била осъществена поради взетата административна мярка на основание чл. 75 ЗБДС.
Във връзка с този иск не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо изискване за допустимост на касационното обжалване – самостоятелно основание за недопускане на обжалване на въззивното решение пред ВКС.
Независимо от това, като е приел наличието на причинна връзка между административната мярка, наложена на ищцата на основание чл. 75 ЗБДС по искане на П. и причинената й имуществена вреда, доказана чрез писмени и гласни доказателства, въззивният съд се е произнесъл в съгласие с т. 11 от ТР № 3/2004 г., ВКС, ОСГК.
Посоченото Р. № 1258/10.01.2008 г. по гр. д. № 730/2006 г., ВКС, ІV г. о. не е съдебна практика на ВКС по смисъла на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а позоваването на допуснато нарушение на т. 3 от ТР № 3/2004 г., ВКС, ОСГК е неотносимо към конкретния случай.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в № 730/22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 3123/2009 г. по касационна жалба на П. на РБ чрез прокурор към А. прокуратура-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: