O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 09.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 496 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2580/ 21.03.2012 година на Е. С. М. от [населено място], приподписана от адв.М. М.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 48 от 13.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 987/2011 год. на ОС-Плевен , с което е потърдено на основание чл. 271 ал.1 ГПК РешениеNо 266 от 18.12.2009 година по гр.д. Nо 346 /2009 година на РС-Левски по уважения ревандикационен иск на 120 кв.м. , част от бивш парцел * в кв. * по плана на [населено място], понастоящем част от парцел * в кв. * по ПУП на [населено място], одобрен през 1999 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , се обосновава с тезата , че по въпроса как регулационен и кадастрален план , приет през 1999 година и действащ към момента автоматично се обезсилва по отношение на процесния имот и за него важи плана от 1929 година и по въпроса за постановяване на решение при изяснено дело въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ПП ВС 1-53 като не е обсъдил всички доказателства по делото, както и в противоречие с трайно установената практика по приложение на чл.149 ал.2 и чл. 235 ал.2 ГПК / чл. 186 ГПК и чл. 188 ал.1 ГПК-отм./.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- А. А. и С. А. чрез адв. Ю. М.- АК П. , с което се прави възражение относно недопустимостта на касационното обжалване поради цената на иска под 5000 лв. , както и за липсата на основания за допускане на самото касационно обжалване поради липсата на конкретно посочено основание и поставен правен въпрос. Претендират се разноски .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота, настоящият състав приема касационната жалба е процесуално допустима.
Касационното производство е допустимо , тъй като цената на иска се определя от данъчната оценка на защитимото вещно право на имотите на спорящите страни , част от които са спорните кв.м.
С оглед на формулираните въпроси и релевирани доводи, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, обуславящи допускане на касационното обжалване .
Поставеният въпрос за постановяване на решение при напълно изяснено дело е въпрос , по който ВКС се е произнесъл с отменителното си решение при разглеждане на делото по повод на първото обжалване пред ВКС, с което е формирал и задължителна за инстанциите по същество съдебна практика. За да се поддържа теза за наличие на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва произнесеното от въззивния съд решение да е в противоречие с приетите общи мотиви на решение по чл. 290 ГПК или друга задължителна съдебна практика посочена с разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай не може да се приеме , че е налице основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като при новото разглеждане на делото пред въззивния съд са били съобразени указанията за събиране на нови доказателства – изслушване на свидетели и експертиза ,т.е. няма нарушение на задължителната съдебна практика по решението по чл. 290 ГПК.След като делото изцяло е разгледано по реда на ГПК от 2007 година, то позоваването на задължителна съдебна практика по приложение на правни институти , касаещи отменени процесуални правила – в случая по ПП ВС 1-53 година , е некоректно и недопустимо.
Поставеният въпрос как регулационен и кадастрален план , приет през 1999 година и действащ към момента автоматично се обезсилва по отношение на процесния имот и за него важи плана от 1929 година е фактически , а не правен въпрос.Доколкото този въпрос е разрешен въз основа правилата на ЗУТ и разясненията , дадени с ТР 3/2010 год. на ОСГК нас ВКС по приложение на § 6 от ПР на ЗУТ , то не може да се поддържа основание за допускане на касационното обжалване на основание противоречие с трайно установена съдебна практика, извън посочената.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК , ответниците имат право на претендираните разноски за касационното производство, установени с Договора за правна защита и съдействие от 09.05.2012 година в размер на 100 лв./ сто лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 Т.1-3 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2580/ 21.03.2012 година на Е. С. М. от [населено място], приподписана от адв.М. М.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 48 от 13.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 987/2011 год. на ОС-Плевен , с което е потвърдено на основание чл. 271 ал.1 ГПК РешениеNо 266 от 18.12.2009 година по гр.д. Nо 346 /2009 година на РС-Левски по уважения ревандикационен иск на 120 кв.м. , част от бивш парцел * в кв. * по плана на [населено място], понастоящем част от парцел * в кв. * по ПУП на [населено място], одобрен през 1999 година.
Осъжда Е. С. М. от [населено място], област П. , [улица]Nо 2 ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на А. А. А. и С. Ф. А., и двамата от [населено място] , област П. сумата 100 лв. / сто лева/, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :