О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
Гр. София 21.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1337/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. С. Б. от гр. К. против решение от 30.09.2009 г. по гр.дело № 518/2009 г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.06.2009 г. по гр.дело № 1427/2008 г. на КРС и ревандикационният иск е отхвърлен. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал. 1 т. 3 ГПК, считайки, че съдът е нарушил процесуалноправни правила, като е приел за разглеждане недопустим иск – този по чл.537 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Б” О. , гр. К. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите и аргументите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по смисъла на поддържаната хипотеза на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, по следните съображения: срещу главния иск, предявен от касатора И. Б. за ревандикация на недвижим имот е постъпил и приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от ответника позоваващ се на самостоятелни права върху част от процесния имот, по силата на постановление за възлагане от 9.08.2000 г. на КОС.становено е с помощта на техническа експертиза, че част от имота, възстановен на ищеца, с решение на ПК, в размер на 110 кв.м. попада в северната строителна зона на гр. К. и е част от производствения терен, придобит от ответника по силата на възлагателното постановление от 9.08.2000 г. Мотивираният извод, че тази част, няма статут на земеделска земя на което се е позовал и ответникът, предявявайки насрещния си иск, с твърдения в този смисъл, че правото на собственост му принадлежи е обосновал приложението и на чл.537 ал. 2 ГПК, за отмяна на издадения, в полза на ищеца по главния иск нот.акт № 27/1996 г. в частта на уважената насрещна претенция, в размер на 110 кв.м.
Касационният съд счита, че разглеждането и уважаването на претенцията за отмяна на нотариалния акт, с който касаторът се легитимира е допустима, защото е заявена като насрещна претенция, свързана с материалния спор за собственост, който е разрешен в полза на ответника, предявил насрещен иск. В подкрепа на разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос е постоянната и единна практика на съдилищата, както и тази на касационния съд, затова не се касае до неясна и непълна правна уредба, която се нуждае от тълкуване, каквито са предпоставките за допускане на касационно обжалване, регламентирана от чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 30.09.2009 г. по гр.дело № 518/2009 г. на К. окръжен съд, по касационната жалба на И. С. Б. от гр. К., с вх. № 4956/2.11.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: