О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 07.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 188/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. И. от гр. С. срещу решение №347/20.03.2008 год., постановено по гр. д. № 2460/2006год. на Софийски градски съд , ІV „г”с-в , с което е оставено в сила решение от 31.05.2006 год. , постановено по гр.д. № 10809/2004 год. на СРС, ГК, 26 състав.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила, и нарушение на материалния закон.
Касаторката посочва , че при постановяване на решението съдът не е обсъдил представеното за пръв път във въззивното производство ново писмено доказателство – справка извлечение от „Д„ АД/ предишно ТБ „Р” /, от което се установява, че за периода, през който е отправена поканата за удовлетворяване на нейното вземане , салдото по особената сметка на синдика на К. банка / н/ възлиза на сумата 5 027 255,98 лв. и следователно синдика не е бил в обективна невъзможност да удовлетвори предявеното вземане. Изтъква, че съдът не се е произнесъл по въпроса за виновното неизпълнение на задължението на синдика – ответник по жалбата, да удовлетвори съдебно признатото й вземане съгл. разп. на чл.639,ал.1 ТЗ, както и че неправилно е приел, че вземането й не такова от ред 3-ти на чл. 95 ЗБ / отм./. Счита, че в нарушение на чл. 739,ал.1 ТЗ съдът е приел, че дори възражението й да е било разгледано от синдика в предвидените срокове, реално не е съществувала възможност за произнасяне по него от съда по несъстоятелността , тъй като производството по несъстоятелност на банката , в което това възражение е следвало да се разгледа, е било прекратено. В тази връзка изтъква, че доколкото е упражнила правото си на възражение своевременно, правото и не е погасено и е следвало да се разгледа по законоустановения ред съгл. чл.87,ал.4 ЗБ / отм. /. Моли решението да бъде отменено.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба, касаторката изтъква , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос на правото – а именно въпросът за характера и реда за удовлетворяване на вземането за обезщетение за незаконно уволнение на служител в предприятие, обявено в несъстоятелност . Изводите на съда по този съществен не само за конкретния спор, но и за развитието на правото въпрос, според касатора са необосновани, като същите са изведени при условията на липсваща съдебна практика. Счита, че този въпрос е от значение за единството в съдебната практика, правната сигурност и за развитието на правото.
С оглед на това изложение следва да се приеме, че касатора обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Х. И. С. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид предвидената Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, следва с касационната жалба и изложението по чл. 284,ал.3 ГПК към нея, да се обоснове наличието на поне един от критериите, визирани в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
На първо място следва да е повдигнат съществен материално правен или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт . Като такъв въпрос следва да се разбира основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая формулирания материалноправен въпрос не е съществен в посочения смисъл, доколкото видно от мотивите на въззивното решение, искът е бил отхвърлен поради липса на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно липсата на причинно – следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и соченото като противоправно бездействие на синдика / липсата на произнасяне в срока по чл. 690,ал.2 ТЗ по направеното от касаторката възражение, относно това, че присъденото и със съдебно решение обезщетение по чл.225,ал.1 КТ е включено за удовлетворяване като вземане по чл. 95,т.9 ЗБ / отм./ , вместо по чл.95,т.3 КТ./ Въпросът относно това какъв е характера на вземането на касаторката и на кой ред за удовлетворяване това вземане следва да бъде включено, изобщо не е бил разгледан от въззивния съд , като е прието, че компетентен да вземе становище по него е съдът по несъстоятелността в рамките на производството по оспорване на списъка на допълнително приетите вземания. Следователно не този въпрос е обусловил изхода на спора и с оглед на това същият не се явява съществен материално правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 347/ 20.03.2008 год., постановено по гр.д. №2460/2006 год. на Софийски градски съд ІV „Г” въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: