О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 23.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков Светла Цачева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4189 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № І* от 30.06.2008 година по гр.д. № 21/2008 година на Бургаски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от О. Б. против П. “Т”, с. И., община С. за предаване владението на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 119 кв.м., ведно със 132/1126 ид. части от УПИ * в кв. 22 по плана на с. М., община Б. и за заплащане на сумата 4897 лева, съставляващи обезщетение поради лишаване на О. Б. от ползването на имота за периода от 28.05.2000 г. до 28.05.2000 година.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от П. “Т” с. И., община С.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи съществени материалноправни въпроси по приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОС, а именно: възможно ли е по силата на чл. 2, ал.3 ЗОС, приет през 1996 г. да бъдат отнети права, възникнали вече въз основа на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), както и при доказателства за построяване на процесната сграда от кооперацията преди 1991 г. (единствения релевантен факт за приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) има ли правно значение обстоятелството, че сградата е била построена в държавен имот и актувана като държавна. Поддържа се, че въпросът за точното приложение на чл.2, ал.3 ЗОЗ (отм.) е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба О. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 21/2008 година.
За да уважи ревандикационната претенция, Бургаски окръжен съд е приел за установено, че процесната сграда, съставляваща масивна едноетажна постройка, предназначена за фурна на с. М., е била построена през 1964 година и актувана като държавна с АДС № 5* от 1964 година на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 ПДИ. Сградата е била предоставена на СОНС с. И., който я е предоставил за ползване на Кооперация “Т”, с. И.. Строителството на сградата е било осъществено по стопански начин от населението на с. М., което е полагало доброволен труд и от което са били удържани парични суми за строежа. През 1981 година, сградата е била реконструирана от П. “Т” и счетоводно заведена и описана в инвентарните книги за дългосрочните и материални активи. Кооперацията е стопанисвала фурната до 1990 година, след което я е отдала под наем, като през 1991 година се е снабдила с констативен нотариален акт № 69, том V, дело 2659/1991 г., признаващ правата и на собственост върху сградата на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Прието е, че процесният имот съставлява общинска собственост – чл. 6, т. 3 ЗС (ред. ДВ, бр. 77/1991 г.); че констатациите по нот. акт № 69/1991 г. не отразяват действителни права на собственост предвид забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на държавно и общинско имущество, както и че ответната кооперация владее имота без правно основание, поради което предявената от О. Б. ревандикационна претенция е основателна.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос: възможно ли е по силата на чл. 2, ал.3 ЗОС, приет през 1996 г. да бъдат отнети права, възникнали вече въз основа на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) не е съществен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. В решението е прието, че кооперацията не е собственик на процесния имот, тъй като не са били налице условията на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) – сградата, предназначена за фурна на с. М. не е била построена от кооперативната организация, а чрез средства от самооблагане на населението, поради което с позоваването на чл. 6, т. 3 ЗС (ред. ДВ, бр. 77/1991г.) не са отречени права, възникнали вече въз основа на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.).
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГП. и по същественият материалноправен въпрос – приложим ли е чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) по отношение на процесния имот. Въпросът е разрешен в съответствие с трайно установената практика на съдилищата, аргументи за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика в решението е прието, че правнозначимо за приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) е обстоятелството, че сградата не е била изградена от кооперативното сдружение, а със средства от самооблагане на населението – чрез доброволен труд на населението на селото и удържани парични суми за строежа, който извод е формиран въз основа на представените по делото доклад за строителството по пътя на самооблагането в района на с. И. през 1959-1962 г.; протокол № 1 от 05.01.1965 г. на ИК на ОНС; протокол № 18 от 25.11.1960 г. на ИК на ОНС; протокол № 5 от 21.04.1963 г. на ИК на ОНС; протокол от 18.03.1964 г. на ИК на ОНС, Бургас и показания на свидетелите М. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата, в решението е прието, че извършените от кооперацията ответник реконструкции и ремонти на сградата през 1981 година, осчетоводяването и като дълготраен материален актив и стопанисването и за периода след изграждането и, съставляват факти, ирелевантни за правото на собственост по силата на чл.2, ал.3 ЗОС (отм.); че приложимата правна норма е чл. 6, т. 3 ЗС (ред. ДВ, бр. 77/1991г.), съгласно която имуществото, изградено с доброволен труд и средства на населението е общинска собственост.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 30.06.2008 година по гр.д. № 21/2008 година на Бургаски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: