О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 15.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 692 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. П. против решение на Софийски градски съд, постановено на 24.11.2008 година, по гр.д. № 4173/2007 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове на ищцата – жалбоподател в касационното производство, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.108 от ЗС.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба В. Н. я оспорва. Ответникът по жалбата Д. Н. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
В изложението към касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд следва да се допусне до касационен контрол, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че ищцата А. Л. П. не е доказала правото си на собственост върху имота. За да напрали този свой извод, съдът е приел, че с влязло в сила съдебно решение, А. В. Н. е признат за изключителен собственик на процесния имот, по отношение на бившата му съпруга М, макар имота да е придобит по време на брака му с това лице. Представеното по делото споразумение, сключено между страните по гр.д. № 3856/1974 година, но изъвнъдебно, не произвежда вещноправно действие, като не може да бъде противопоставено на силата на пресъдено нещо, с което се ползува влязлото в сила съдебно решение. Въз основа на тези свои изводи, въззивния съд е приел, че не е налице трансформация на лично имущество, по отношение на паричните средства, както се твърди от ищцата по делото, заплатени въз основа на споразумението между А от 23.01.1975 година, по време на брака между А ищцата А.
Действително, горния въпрос е съществен материалноправен, доколкото е обусловил крайните изводи на въззивния съд относно неоснователността на предявените обективно и субективно предявени искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.108 от ЗС, но той не е разрешен в противоречие със съдебната практика, както се твърди в изложението на касационните основания. Представените съдебни решение на ВКС, като съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не са в противоречие с изводите на въззивния съд, доколкото касаят съдебна спогодба, целяща уреждането на отношения между бивши съпрузи, по отношение на техните имуществени отношения за имущество, придобито по време на брака и постигната и одобрена от съда в хода на съдебно производство. В случая, представеното споразумение от 23.01.1975 година представлява изънсъдебно споразумение, целящо уреждането на имуществените отношения между бившите съпрузи, с взаимни отстъпки и поемане на облигационни задължения. Споразумението има характер на договор, но само по себе си, то не е произвело вещноправен ефект, относно прекратяването на съсобствеността по отношение на недвижимия имот, придобит от страните, по време на брака им. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, съгласно разпоредбата на чл.220 и чл.224 от ГПК, като спора, разрешен с това решение, с което А. Н. е признат за изключителен собственик на процесния имот, не може да бъде пререшаван, нито основания за това да се черпят от договор между страните по същото това дело. С влязлото в сила съдебно решение е установено, че жилището, придобито от А. В. Н. и М. Н. Н. е придобито по време на брака между страните, но с извънсемейни средства и на основание чл.13, ал.2 от СК /отм./ Атанас В. Н. е собственост на процесния апартамент. Като е зачел силата на пресъдено нещо, въззивния съд не е направил извод, в противоречие с практиката на ВКС. Представените с изложението на жалбоподателя решения на ВКС касаят неизпълнение на задължения, поети с договор, но сключен под формата на съдебна спогодба, каквато хипотеза в случая не е налице.
Представеното споразумение от 23.01.1975 година не е породило и последиците, предвидени в разпоредбата на чл.99 и чл.100 от ЗС /в редакцията им към датата на споразумението/. За да е изпълнен фактическия състав на отказ от собственост, каквито доводи са навеждани в хода на производството, освен нотариална заверка на подписите на страните по споразумението, отказът от право на собственост следва да бъде вписан. Данни за вписването липсват, като липсват и твърдения за наличието на такова вписване, поради което не следва да се прави извод за отказ от собственост, по смисъла на чл.100 от ЗС.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, което е посоченото от жалбоподателя основание, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване. Във връзка с твърдението в изложението на касационната жалба, че по посочения по-горе съществен материалноправен въпрос, относно действието на спогодбата при наличието на влязло в сила решение, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, към касационната жалба не са представени противоречиви съдебни решения по този въпрос, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №409/24.11.2008 година, постановено от Софийски градски съд, ІV”в” отделение, постановено по гр.д. № 4173/2007 година.
Председател: Членове:1. 2.