О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр.София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 177/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. К. търговец с фирма „Д”, гр. П., подадена чрез процесуалния му представител а. И от САК срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 484/22.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 517/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд _ 319/08.04.2009 год. по гр.дело № 1142/2008 год., с което е уважен предявеният от „Д”Е. , гр. П. срещу ответника-касатор иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален сключения между тях договор за продажба на недвижим имот с нот.акт № 1, том І, рег. № 83, дело № 1/2006 год. поради неизплащане от страна на купувача-ответник на договорената продажна цена в размер на сумата 13 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, игнорирал е факта, че лицето А. Б. , който е управител на ищцовото търговско дружество-продавач, е бил упълномощен да се разпорежда с банковите сметки на едноличния търговец, откъдето е имал възможност веднага и необезпокоявано да изтегли и усвои сумата за продажната цена на процесния имот. Всичко това според касатора е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В изложението си към касационната жалба касаторът не е конкретизирал основанието си за допускане на касационно обжалване, като най-общо е посочил, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, според която при наличието на безспорни доказателства, че продажната цена по договор за покупко-продажба е заплатена от купувача и продавачът е приел това изпълнение, искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение е неоснователен. Позовава се на приложени към касационната жалба четири броя съдебни решения на различни състави на ВКС, както следва: р. № 1139/14.11.2008 год. по гр.дело № 4408/2007 год. на І г.о.; р. № 148/15.04.2004 год. по гр.дело № 1046/2003 год. на ІІ г.о.; р. № 1063/15.10.2008 год. по гр.дело № 4084/2007 год. на ІV г.о. и р. № 177/26.02.1982 год. по гр.дело № 13/1982 год. на ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „Д”Е. , гр. П. поддържа становище, че не е нал. основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е нал. основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Д”Е. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с едноличния търговец-касатор договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 1, том.І, рег. № 83, дело № 1/2006 год. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, съдът е приел, че купувачът се явява неизправна страна по сделката, тъй като не е изпълнил основното си задължение по договора и не е изплатил продажната цена в уговорения срок – 31.01.2006 год. Прието е също с оглед данните по делото, че даденото пълномощно от едноличния търговец на физическото л. Атанас Б. да се разпорежда с авоарите по банковите му сметки и извършените от последния тегления на парични суми не погасяват задължението му към ищцовото дружество по сключения процесен договор. Липсват доказателства, че тези суми са постъпил в патримониума на продавача или че същите са получени от лицето Б. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Д”Е. като цена на закупения недвижим имот. Недоказано остава по делото твърдението на едноличния търговец, че задължението му към дружеството-продавач е било погасено чрез прихващането му с насрещно задължение на дружеството към Е. по заемно правоотношение. Липсват данни за наличието на насрещно вземане на ответника към ищеца, както и за извършено извънсъдебно прихващане със задължението му по процесния договор. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че съгласно разпоредбата на чл.87 ЗЗД пълното неизпълнение от страна на купувача дава основание на изправния кредитор да развали сключения между тях процесен договор и да иска връщането на недвижимия имот. Този извод е направен въз основа на конкретните данни по делото. Решаващият с. състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително клаузите на договора за продажба при съобразяване с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на чл.87, ал.3 ЗЗД, а именно: че при наличието на безспорни доказателства за изплащане на покупната цена по договор за покупко-продажба, искът за разваляне на договора поради неизпълнение е неоснователен. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е достигнал до извода за основателност на предявения иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения с. акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка приложените към касационната жалба четири броя решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело разрешен с обжалваното решение. В случая, както беше посочено, касаторът не е конкретизирал съществения правен въпрос, а твърдяната неправилност поради необоснованост на решението не би могла да аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 484/22.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 517/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: