О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.05. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 5/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Х” О. , гр. К., ч. адвокат Х, с вх. №164 от 11.11.2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, срещу решение № 122 от 09.10.2009 год. по гр.д. №200/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което частично е изменено решение №32 от 21.05.2009 год. по гр.д. №843/2008 год. на Кърджалийския районен съд. Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца „Ш” ЕО. гр. К., в качеството му на правоприемник на ЕТ „С” Ш. Д. ”гр. Кърджали, против касатора искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, за дължим наем за месец юли, август и за част от м.септември, ведно със законната лихва, както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимото обезщетение за забава за неизплатения наем за всеки един месец. Частично са уважени и исковете с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата 3 570 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2008 год., представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, като и този с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимото обезщетение за забава върху главницата. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени: искът с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за дължимия от касатора наем за месец септември 2008 год., искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и искът с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за разликата над 3 570 лв. до 7 140 лв., като снего допълнително са присъдени още сумата 1 400 лв., дължим наем, както и сумата 3131.18 лв., обезщетение за забава върху дължимия наем за м. септември 2008 год., както и сумата 3570 лв., обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор. В останалата отхвърлителна и осъдителна част решението на Кърджалийския районен съд е потвърдено. Кърджалийския окръжен съд е възприел изводите на районния съд относно размера на дължимия наем и периодите, за които не е бил платен. Също е счел, че с подписване на двустранно съставените фактури за изплатен наем за месеците юли и август 2008 година страните са постигнали съгласие той да бъде увеличен в уважения размер на по 4 200 лв., поради което не е уважено и направеното от касатора-ответник възражение за прихващане с надплатен наем. Кърджалийския окръжен съд даже е приел, че страните са се съгласили на месечен наем в такъв размер и за месец септември 2008 година, поради което е изменено първоинстанционното решение в тази му част, включително и в частта за присъденото обезщетение с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 и чл.236, ал.2 ЗЗД, и е необосновано. Подържа, че след като съдът е приел, че с подписването на фактурите за всеки месец страните са променили наемната цена за в бъдеще, той е подменил тяхната действителна воля. Навежда довода, че са допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът не е разгледал направеното от него възражение за прихващане.
Като основания за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос” в противоречие с практиката на ВКС, разрешаването на които въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на първия си довод е представил Решение №297 от 26.05.2005 год. по т.д. №565/2004 год. на ВКС, ІІ Т. О., Решение №14 от 18.01.2002 год. по гр.д. №842/2001 год. на ВКС, І Т. О. , Решение №1229 от 15.05.1970 год. по гр.д. №577/70 год. на ВКС, І Г. О., решение №1380 от 26.09.1997 год. по д. №2048/1996 год. на ВКС, V Г. О.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Преповтарянето на текста на закона, визиращ основанията за селектиране на касационната жалба, и то в редакцията му преди обявяването за противоконституционен относно думата „съществен”, направено с решение №4 на КС от 2009 год./ДВ , бр.47/23.06.2009 год., не представлява точно и мотивирано посочването на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на решаващия съд, както го задължава чл.284, ал.1,т.3 във вр. с ал.3,т.1 ГПК. Изложените от касатора доводи за неправилното възприемане от съда, че с подписване на фактурите страните са изменели договора, представляват доводи за неправилно тълкуване волята на страните, обсъждането и възприемането на доказателствата по делото. Това са основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които са различни от основанията за селектиране на касационната жалба. Тълкуването на конкретния договор е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде установена в касационното производство. А доколко решаващият съд я е правилно установил съобразно представените доказателства, е въпрос на преценка на законосъобразност на обжалваното решение, която може да бъде установена едва във фазата по разглеждане основателността на касационната жалба.
Не представлява посочване на съществен процесуален въпрос и твърденията, че съдилищата не са разгледали възражението на касатора за прихващане. И двете съдебни инстанции са го обсъдили, а това, че не са го уважили, не означава, че не са се произнесли по него.
Не посочването на общото правно основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за отказ от селекитране на касационната жалба. Представените съдебни решения удостоверяват практиката на ВКС за задължението на съда да изследва действителната воля на страните в наемното правоотношение, нарушението на което е свързано не основанията за достъп до касация, а с евентуална неправилност на обжалваното решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 122 от 09.10.2009 год. по гр.д. №200/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: