О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.05. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И лиева
т.дело №254 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод подадена касационна жалба от “К” Е. гр. В. с вх. №44 от 06.01.2009 год. на Пловдивския апелативен съд против решение №641 от 27.11.2008 год. по д. №1030/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №2 от 12.06.2008 год. по т.д. №455/2007 год. на Окръжен съд гр. С., с което е отхвърлен предявеният от касатора против “К” А. гр. К. иск за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на сключения на 17.04.2007 год. между страните по делото договор за наем, поради липса на съгласие и предписаната в закона форма. Касаторът, в качеството си на наемател, в исковата си молба е подържал, че поради липса на точен превод при подписване на договора, както и при обсъждане на клаузите му, не е изразил воля за сключване на договора. Останал е с впечатление, че се сключва договор за наем не за всички вещи, посочени в т.1 от него, а само за предоставяне под наем на текстилната машина “О”. Твърди и че наемната цена е твърде завишена, а и се е оказало, че машината е с дефекти. И двете съдебни инстанции са приели, че искът с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на наемния договор е неоснователен. Договорът за наем е неформален, поради което формата му не е изискване за неговата действителност, волята на касатора –ищец за сключване на договора не е опорочена, защото наетите вещите са индивдуализирани, постигнато е съгласие по предмета на договора, чрез приемане на офертата за сключването му, ведно с допълнителните уточнения по нея.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че от представените по делото безспорни доказателство – свидетелски показания и разменена кореспонденция е установено, че сключеният договор за наем е нищожен, поради липса на съгласие. Навежда довода, че волеизявлението за сключването му, направено чрез трето лице- преводач, не е предадено точно, което води до липсата на съгласие за сключването му. Твърди, че поради липса на писмено волеизявление за сключване на процесния договор за наем, който е с цена на 1000 лв., липсва както формата за неговата действителност/чл.26, ал.2 ЗЗД/, така и за доказването му/чл.133, ал.1, б.”в” ГПК, отм./
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разрешен съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като отново се позовава на твърдени нарушения на материалния закон- чл.26, ал.2 и чл.133, б.”в” ГПК, отм.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл Пловдивския апелативен съд. Твърдяната неправилност на обжалваното решение или възпроизвеждането на правната норма, формулираща основанието за допускане до касационно обжалване, не представлява посочване на съществения материалноправен въпрос. Той трябва да бъде точно и мотивирано изложен/арг. от чл.284, ал3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК/. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане до касационно обжалване е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/, които правни въпроси да са разрешени при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Материалноправният въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. В случая не само че не е посочен същественият правен въпрос, но и липсва изложение на факти и обстоятелства в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от които той да може да бъде изведен. Позоваването само на правните норми, съдържащи основанията за допускане на касационно обжалване, без конкретното посочване на разрешения с предмета на делото съществен правен въпрос, не представлява посочване на съществения правен въпрос. Не представлява такъв въпрос и твърденията за неправилност на направените от въззивния съд правни изводи, както и възприемане на конкретната фактическа обстановка. Правилността им се проверява във фазата по разглеждане на жалбата по същество, която фаза, обаче се предхожда от произнасяне по допускането й до касационно обжалване.
Не посочването на съществения правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази норма законодателят е посочил две кумулативни предпоставки за наличието на това основания- а именно разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като водещо е второто. Разрешаването на съществения правен въпрос би бил от значение за правото при липса на трайно установена съдебна практика, непълнота или вътрешно противоречие на отделни правни норми, които да бъдат отстранени чрез каузалното тълкуване, направено от ВКС. В случая по чл.26, ал.1 ЗЗД и има изключително много съдебна практика и не се налага тяхното изправително тълкуване, а и неправилно е позоваването на чл.98, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.2 КМЧП, защото предмет на спора са отношение между две търговски дружества, регистрирани със седалище в Р. България, поради което не се касае за международна компетентност на българските съдилища.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №641 от 27.11.2008 год. по д. №1030/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №2 от 12.06.2008 год. по т.д. №455/2007 год. на Окръжен съд гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: