1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4606/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. М., срещу решение №114 от 12.05.2015 г. по гр. дело №81/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение №670 от 15.12.2014 г. по гр.д.№696/2014 г. на Русенския окръжен съд и е признато по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установено по отношение на касатора съществуването на вземане на М. Б. М. в размер на 48 254.74 лв. – остатък на задължението на М. А. М. по т. 3.1 от договор от 06.07.2010 г., погасителен план № 1 към него, с нотариално удостоверени подписи с рег. № 2460/06.07.2010 г. на нотариус А. Ф., с район на действие – Районен съд – Русе, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2567/2014 година на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 16.04.2014 г., до нейното окончателно изплащане.
Според въззивния съд на 06.07.2010 г. между страните по делото и фондация „Идея за Русе”, представлявана от М. А. М., е сключен договор, по силата на който страните са преуредили занапред отношенията си във връзка със сключено предишно споразумение от 12.04.2010 г. Уговорили са се задължение в размер на 32 662.01 лв. – левова равностойност на 16 188,53 евро, произтичащо от Договор № 12КР-АА-1152/22.06.2005 г., подписан с [фирма], и задължение от 1 000 лв. – разноски за учредяване на обезпечения, да бъдат изплатени от М. А. М. на М. Б. М. за 163 месеца съгласно погасителен план № 1 на равни месечни вноски – всяка в размер на 360,11 лв., включващи главница и лихва, с падежи по погасителния план, при годишна лихва 9,5 %, разпределена във всяка от вноските, с краен срок за погасяване – 05.02.2024 г. В точка 3.3 от договора е уговорено, че при неизплащане в срок на която и да е вноска или част от нея, всички вноски стават предсрочно изискуеми, без да е необходима нарочна покана. Не е спорно, че М. А. М. е заплатил на М. Б. М. двадесет и девет месечни вноски по договора, сключен на 06.07.2010 г. и погасителен план № 1 към него с нотариално удостоверени подписи с рег. № 2460/06.07.2010 г. по описа на нотариус А. Ф., с район на действие – Районен съд – Русе, общо в размер на 10 443.10 лв. Последното плащане е осъществено на 05.12.2012 г. Остатъкът на задължението на М. А. М. по договора от 06.07.2010 г. е общо в размер на 48 254,74 лв. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможност да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока съобразно общата норма на чл. 71 от Закона за задълженията и договорите има за последица изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. Относно договора за банков кредит в чл. 432 от Търговския закон са регламентирани предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, които са различни от тези по чл. 71 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът М. А. М. е изгубил преимуществото на срока и последиците са аналогични на изгубването на това преимущество при настъпване на законовите предпоставки, визирани в чл. 71 ЗЗД. Изискуемостта на задължението вследствие изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, които би имало при изтичане на срока. В конкретния случай е неприложима т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, защото в случая не се касае за договор за банков кредит.
Ответницата по касационната жалба М. Б. М., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: следва ли в случая да се приложи т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, независимо че страни по договора са физически лица и дали този договор е за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №114 от 12.05.2015 год. по гр. дело №81/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, според която т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е относима само за договор за банков кредит, какъвто процесният не е. Този договор не е и такъв по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит, защото няма нито предоставяне, нито задължение за предоставяне на заем, а с него страните по делото са уговорили възникване на ново облигационно отношение на мястото на съществуващо като са преуредили отношенията си занапред.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114 от 12.05.2015 г. по гр. дело №81/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.