О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 828/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Р“ Н. ” – гр. Д. срещу протоколно определение от 28.10.2009г. по т.д. №153/2009г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 610/13.08.2009г. на Дуловски районен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е поддържал, че обжалваното определение било постановено в противоречие с практиката на ВКС и неговата касационна проверка била от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Този извод е обоснован с разбирането, че ВКС, бил постановявал, че определенията на въззивните съдилища, преграждащи по нататъшното развитие на делото и с които съдът се бил произнесъл по “съществен процесуалноправен въпрос” били предпоставка за допускане на касационно обжалване, като в този смисъл било определение №124/09г. на ВКС, ІV г.о. Развити са и доводи по съществото на процесуалноправния спор относими към допустимост на иска по чл.58, ал.2 ЗК и надлежното му упражняване. Приложени са актове на ВКС постановени по чл.280, ал.3 ГПК, чиято относимост не е разглеждана от касатора.
Страната не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е формулирала релевантния процесуалноправен въпрос, който следва да бъде изведен от решаващия извод на съда, обусловил постановения резултат. Правно необосновано е изразеното разбиране, че е достатъчно страната да възпроизведе текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК и определението да има характер на преграждащо за да установи предпоставките на нормата. Страната смесва различни правни категории- преграждащите развитието на делото определения- регламентирано основание по чл.274, ал.2 ГПК третиращ частните жалби, с хипотезата на ал.3 от текста, която е обвързана с изискването да бъдат налице предпоставките на чл.280, ал.3 ГПК,третираща частните касационни жалби. В тази връзка, посоченото определение по чл.274, ал.3 ГПК на ВКС, ІVг.о.е неотносимо към предпоставките за допускане на определението до касационо обжалване, тъй като то има за предмет друг правен спор, постановен при различни фактически обстоятелства и различна по своето съдържание жалба, по отношение, на която ВКС е извършил преценка за наличие на конкретно поставен съществен процесуалноправен въпрос, какъвто в разглеждания случай касаторът не е формулирал. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст страната е възпроизвела, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго.
Следователно, с оглед така определеното правно съдържание на основанието и изложеното във връзка с липсата на формулиран правен въпрос, се налага извод, че страната не е развила релевантни доводи, поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване в обсъжданата част.
В частта, с която е обжалвано протоколно определение от 28.10.2009г. по т.д. №153/2009г. на Силистренски окръжен съд за оставяне без разглеждане жалбата на Р. “ Н. ” – гр. Д. производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С атакувания съдебен акт, в посочената част, съдът е приел, че доводите за незаконосъобразно прекратяване на производството пред първостепенния съд по отношение на М. Д. И., поради негов отказ от иска направен с молба от 12.08.2009г. са неотносими към производството, тъй като прекратителното определение по отношение на този ищец е различно от обжалваното и не е предмет на разглеждане. Поради това е преценена и недопустимост на частната жалба в тази част.
Жалбоподателят е поддържал, че определението, с което е оставена без разглеждане частната му жалба по отношение прекратяване на производството спрямо ищеца – М. И. е неправилно поради това, че обжалваното от него прекратително определение касаело и двете заявления на ищците за отказ от иска, освен това само в този акт било отбелязано, че подлежи на обжалване.
Оплакванията са неоснователни.
М. Д. И. в качеството му на ищец по иска с правно основание чл.58, ал.1 ЗК, предявен от него срещу Р. “ Н. ” – гр. Д. е подал молба, постъпила в канцеларията на Дуловски районен съд на 12.08.2009г., с която на основание чл.233 ГПК е направил отказ от иска. С определение от същата дата районния съдия е прекратил производството по делото спрямо ищеца И. , а висящността на производството към този момент е останала само по отношение на ищеца П. П. , който от своя страна е подал молба по чл.233 ГПК на 13.08.2009г., от която дата е и обжалваното пред въззивния съд от кооперацията определение. При тези фактически данни, правилно съставът на въззивния съд е извършил преценка за недопустимост на подадената частна жалба, в частта й касаеща обжалване на прекратяване на производството по отношение на М. И. Очертаване на предмета на инстанционен контрол – посочване на конкретен акт на съда, чиято правилност се оспорва- е един от задължителните реквизити на жалбата – чл.275, ал.2, вр. чл.260, т.2 ГПК. В съответствие с това изискване за редовност на сезирането и кооперацията с подадената пред въззивния съд частна жалба изрично е посочила, че неин предмет е само определение №610 от 13.08.2009г., последващо прекратителното определение спрямо И. Следователно, определението на районния съд, с което е прекратено производството по отношение на ищеца – И. не е обжалвано. Без правно значение е това, че районният съдия не е отбелязал, че същото подлежи на обжалване, неговата обжалваемост произтича от изричната разпоредба на чл.274, ал.2 ГПК. Не обосновава неправилност на изводите на въззивният съд и това, че в мотивите си, районният съдия е посочил и двете молби, изходящи от ищците, тъй като същият се е произнесъл по тях с различни съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване. Следователно, като е постановил обжалваният резултат, въззивнният съд не е нарушил закона и неговото определение в обсъжданата част следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на протоколно определение от 28.10.2009г. по т.д. №153/2009г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 610/13.08.2009г. на Дуловски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.10.2009г. по т.д. №153/2009г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. “ Н. ” – гр. Д. по отношение прекратяване на производството по гр.д. №170/09 спрямо ищеца М. Д. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: