2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3257 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Д. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. Л., против решение № 3149 от 17 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 16644/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 189631 от 8 август 2017 г., постановено по гр.д. № 31422/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е определен режим на лични контакти с бабата и дядото по бащина линия – С. Г. Н. и Г. П. Н., с тяхната внучка А., [дата на раждане] , както следва: право да виждат и вземат детето всяка втора събота и неделя на всеки нечетен календарен месец (януари, март, май, юли, септември и ноември), за времето 10.00 ч. в събота до 20.00 ч. в неделя, с преспиване, както и седем дни през лятото, с преспиване, във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, като бабата и дядото по бащина линия вземат и връщат детето от дома на майката.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се като неустановено по делото, че майката на детето ограничава контактите му с бащата и родителите му, както и че настоящият съпруг на майката ограничава срещите на детето с бащата и родителите му, като така ищците нямат възможност да контактуват с детето, а ищците упражняват превратно своите права, за да разширят приложното поле на личните отношения на бащата с детето за сметка на тези на майката. Според касаторката, ищцата многократно е вземала детето дома, без да се обади на майката, и без нейно разрешение, което довежда до притеснения, страх у майката и нейните родители, и че бабата има собствени виждания за това как трябва да се възпитава детето, които не съвпадат с тези на родителите на детето, като бащата на детето не винаги се възползва от правото си да взема и вижда детето и е в конфликт с ищцата – баба на детето, по този повод. Твърди се, че бабата настройва детето негативно към майката и новия й съпруг. Макар за детето да е добре да вижда баба си и дядо си по бащина линия, продължителността на тези контакти следва да бъде ограничена заради настройването на детето срещу майка му. Съдът неоснователно се е предоверил на твърденията в исковата молба, без те да са подкрепени от доказателства по делото. Съдът не е преценил възможността ищците да преследват други цели с воденето на делото – в случая да отмъщават на майката за развода със собствения им син, а не защитимите от закона. Обжалваното решение следва да бъде отменено заради противоречието му с друго, по-рано постановено, определящо времето за лични контакти с бащата – всяка първа и трета седмица на месеца, и така за майката остава да прекарва с детето всяка втора и четвърта седмица от месец, а с обжалваното решение на ищците се предоставя режим на лични контакти всяка втора събота и неделя на всеки нечетен календарен месец, и при определен режим на лични контакти с бабата и дядото по майчина линия всяка втора събота и неделя на всеки четен календарен месец, за бащата това право е два пъти в месеца, а за майката остава само един почивен ден. Режимът на ищците се твърди и да е твърде удължен в неделя – до 20.00 ч., а детето следва да се подготви за рано ставане за училище в понеделник. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците С. Г. Н. и Г. П. Н., с адрес в [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
Въззивният съд приема решението на първата инстанция в обжалваната му част за правилно. Съобразен е определеният за бащата на детето режим на лични контакти всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 ч. в петък до 17.00 чл. в неделя, с преспиване в петъчната и съботната нощ и два пъти по 15 дена през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през коледната ваканция на всяка нечетна година и през пролетната ваканция на всяка нечетна година, включително и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите. За безспорно установено е прието, че в последните 2-3 години бабата и дядото по бащина линия не са виждали внучката си, която е силно привързана към тях, както и че възможността за връзка с нея е била силно ограничена след преместването на майката в София през 2014 г., а по-късно не добро влияние върху детето по отношение на взаимоотношенията с бабата и дядото по майчина линия оказвал вторият съпруг на майката. Съдът препоръчва на майката детето да не бъде въвличано в конфликта на лоялност между нея и бабата и дядото по бащина линия, като в интерес на детето е да осъществява контакти както с разширеното семейство на майката, така и с разширеното семейство на бащата. Счетено е, предвид влошените отношения както между родителите на детето, така и с бабата и дядото по бащина линия, че определеният режим на лични контакти с бабата и дядото е правилен и достатъчен, за да не се прекъсват отношенията им с детето. Посочено е и че бабата и дядото са мотивирани и добронамерени да му осигурят обич и удовлетворяване на нуждите.
Поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
По отношение и на двата въпроса съдът намира за необходимо да отбележи, че нито правата на кой да е от родителите, или на тях двамата общо, нито правата на бабата и дядото на лични отношения с детето, могат да има приоритет над интереса на детето да се интегрира в семейна среда и да общува с близките си, като получава обич, подкрепа и насърчение в развитието си по най-подходящ за него начин. Във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение и не могат да се поставят в зависимост от отношенията, създадени между родителите, респективно между родителите и други близки.
На първо място се пита следва ли съдът да съобразява в еднаква степен правата на родителите да прекарват еднакво време в празничните дни от месеца с детето. Предмет на разглеждане в спора са отношенията на детето с бабата и дядото по бащина линия, а в необжалваната част на решението – и отношенията с бабата и дядото по майчина линия. Съдът е съобразил времето, определено за контакти с бабата и дядото от двете страни, да не съвпада с времето, определено за контакти с бащата. Съобразено е също, че бащата на детето не живее съвместно със собствените си родители (сравни разрешението, дадено в решение № 139 по гр.д. № 6998/2013 г., IV г.о.). В случая касаторката предпоставя, че бащата на детето ще има повече време с детето, предвид определения режим за бабата и дядото по бащина линия, пренебрегвайки собственото си твърдение, че отношенията между бащата и неговата майка са обтегнати. Поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора.
Вторият въпрос е при определяне на подходящ режим на дядовците и бабите следва ли да се държи сметка за баланса на правата на родителите или е възможно той да бъде в ущърб на някой от тях – бащата или майката. И този въпрос е поставен в контекста на казаното по-горе предпоставяне, и при вече посочените обстоятелства. Безспорно, при всяко решение за лични контакти с детето е необходимо да се държи сметка за баланса на правата на родителите, но винаги в светлината на интереса на детето да има пълноценни отношения, подкрепящи развитието му. Конкуренцията между правата на родителите, съответно – между тях и правата на бабата и дядото да поддържат лични отношения с детето, винаги се преценява от гледна точка на интереса на детето предвид конкретните обстоятелства. Въпросът не е свързан с интереса на детето определения от съда режим да бъде изпълняван, поради което и този въпрос не е от значение за изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3149 от 17 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 16644/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: