О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№41
София, 15.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр. д. № 88 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11704 от 08.12.2016 г. на А. К. К. против определение № 526 от 23.11.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 774/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
В частната касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано –основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора по отношение съдия-докладчика в първоинстанционното производство, както и по отношение председателя и член-съдия във въззивното производство са налице основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Изложени са оплаквания за нарушение на принципа на публичност и по-специално на чл. 268 ГПК, тъй като делото било гледано в закрито съдебно заседание, поради което касаторът не е могъл да упражни в пълна степен процесуалните си права. Изразено е несъгласие с разпорежданията на първоинстанционния съд по движение на делото, с които е указано на жалбоподателя да отстрани констатираните в исковата молба нередовности. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл.274, ал.4 във вр. чл.280, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , ВКС взе предвид следното:
Исковата молба е предявена пред Административен съд-Велико Търново и е изпратена по компетентност на Районен съд-Велико Търново, определен за компетентнен по реда на чл.63, ал.9 ЗСВ с определение № 17/18.07.2016 г. по гр.д. № 16/2016 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. С разпореждане от 20.07.2016 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като по отношение искането да се присъди обезщетение за неимуществени вреди /морални, здравословни и житейски/ е указано да се уточни размерът им, както и в какво се изразяват тези вреди.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение № 1413 от 10.08.2016 г., постановено по гр.д. № 1930/2016 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е върната като нередовна исковата молба на А. К. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част, а именно по отношение претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, окръжният съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.
За да постанови този резултат по отношение иска за неимуществени вреди, предходната съдебна инстанция е приела, че исковата молба в тази й част не е годна да очертае предмета на спора, доколкото липсват твърдения за елемент от спорното правоотношение и съответен нему конкретен петитум. Съдът е приел, че въпреки нееднократните изявления от страна на ищеца, че става въпрос за житейски, морални и здравословни вреди, последният не е уточнил какви конкретни болки и страдания е понесъл в резултат незаконосъобразното поведение на ответника. В исковата молба липсват и твърдения за размера на претенцията за неимуществени вреди, като единствено е посочено, че същите следва да се определят от съда по справедливост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и такъв не може да бъде уточнен въз основа доводите на жалбоподателя. Освен дадените от него квалифакации на твърдените пороци на въззивното определение /“съдът е дерогирал върховенството на закона, осъществявайки кохерентност и плагиатство с българското и европейското законодателства“; „допуснато е ендимично клиширане на съдебен документ“, „водещият съдия е недееспособно процесуално служебно лице по чл.22 ГПК“ и т.н./, са изложени и твърденията, че съдът следва да посочи поотделно всяка констатирана от него нередовност, за да даде възможност ищецът да я поправи; че въззивният съд не е проверил правилността на обжалваният първоинстанционен съдебен акт по нарушението на основните начала на гражданският процес, както и съществуването на основания за отвод на съдията-докладчик; не е осигурено равенство на страните, ответника не е ангажиран с предявения към него иск и от негова страна липсва отговор, а съответно не е осигурена от съда възможност ищеца да бъде запознат с исканията и доводите на насрещната страна; липсват логични доказателства от двете инстанции за невнесени в исковите документи конкретизация на обстоятелствата, на които ищецът е основал иска; липсата на задължителното открито съдебно заседание е лишило ищеца от възможността да конкретизира задължението по чл.52 ЗЗД в размер на 10 000 лв.; съдът не е съобразил, че с определението на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, отпадат всички предходни становища на Административен съд-Велико Търново, поради което е разгледал две правно несъвместими производства. Част от посочените твърдения са насочени към влезлия в сила акт на въззивния съд, с който частната въззивна жалба на ищеца е уважена и е отменено прекратенителното първоинстанционно определение по отношение иска за присъждане обезщетение за имуществени вреди и делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния съд. От останалите твърдения, относими към процесуално правния спор за редовността на исковата молба по иска за присъждане обезщетение за неимуществени вреди са само доводите, че указанията на съда следва да бъдат ясни и точни. В случая не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, доколкото констатираната от първоинстанционния съд нередовност на претенцията за неимуществени вреди /че следва да се посочи какви конкретно са причинените неудобства, докакво са довели същите, както и претендираната им стойност/ и дадените указания, са ясни и конкретни.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали частната въззивна жалба е следвало да се разгледа в открито съдебно заседание, както и след изпращане на препис от исковата молба на ответника и даване възможност на ищеца да се запознае със становището му, тъй като нормата на чл.278, ал.1 ГПК ясно и недвусмислено урежда разглеждане на частните жалба в закрито съдебно заседание, освен ако съдът не прецени да я разгледа в открито съдебно заседание, а нормата на чл.131, ал.1 ГПК – че препис от исковата молба се изпраща на ответника едва след като съдът прецени, че същата е допустима и редовна.
В обобщение с оглед липсата на основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в прекратителната му част.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526 от 23.11.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 774/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение № 1413 от 10.08.2016 г., постановено по гр.д. № 1930/2016 г. на Великотърновския районен съд за връщане на исковата молба на А. К. К. против Прокуратурата на Република България за присъждане обезщетение за неимуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: