O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 18.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2907/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7957/30.04.2018 год. на „МАКЕДОНИЯ -ВП“ ЕООД представлявано от Управителя В. Т. , със седалище и адрес на управление гр.Благоевград , заявена чрез процесуалния представител адв. С. К. –АК Б. срещу въззивно Решение No 358 от 12.02.2018 година по гр. възз.д. Nо 3852/2018 година на АС- София.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил ч а с т и ч н о Решение Nо 2158 от 18.04.2017 год. по гр.д. Nо 116/2015 на ОС- Благоевград , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост на „Македония ВП“ ЕООД гр.Благоевград срещу Л. К. П., В. С. В. и Община Благоевград да се признае за установено, че търговското дружество е собственик на самостоятелни обекти : мазе под пристройката откъм дворното място, обособено в две помещения с площ от 24 кв.м., стълбище , което свързва мазето с пристройката с площ от 9 кв.м. при описаните граници , самостоятелен обект с идентификатор No ***** с предназначение – обект за обществено хранене , както и на цветарник с площ от около 16 кв.м., изграден в ПИ с идентификатор No *** по КК на града от 2006 година ( по въззивната жалба на „Македония ВП“ЕООД) , КАКТО И В ЧАСТТА , с която с решението на първата инстанция е прието за установено , че в АДС No 96/12.10.1990 година в т.19 досежно актувана от Община Благоевград площ на отчуждения недвижим имот – 103,06 кв.м.; АЧОбС No 46/1999 година в частта по т.12 –„Забележка“, в която е отразено , че площта на отчуждения имот е 103,06 кв.м. и АЧОбС No 2382/14.11.2012 година , частта , с която Община Благоевград е актувала площ от 100.50/ 134 кв.м. е документ с невярно съдържание ( по въззивната жалба на Община Благоевград).
Със същото решение, Апелативният съд е потвърдил решението на окръжния съд , В ЧАСТТА , с която са отхвърлени заявените положителни установителни искове за собственост на основание давностно владение на 106.53/161.12 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор No *****, находящ се в сграда 1 , разположена върху ПИ с идентификатори No *** и No ***, който обект в разположен върху ПИ No *** по КК на [населено място] от 2006 година , отразен с площ от 138.95 кв.м. и неотразена площ в КК от 22.17 кв.м., представляващ покрита затворена тераса с площ 22.7 кв.м. , ведно с прилежащо към нея мазе с площ от 12.78 кв.м с предназначение – обект за обществено хранене. ( по въззивната жалба на „Македония ВП“ ЕООД)
С касационната жалба на търговско дружество „Македония ВП“ ЕООД гр.Благоевград се поддържа , че въззивното решение е неправилно, при постановяването му е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушение на съдопроизводствените правила . вследствие на което съдебният акт се явява необоснован, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи касаят незаконосъобразността на въззивното решение поради участие по делото на съдии от първата и въззивна инстанции , които са участвали в съдебни състави разгледали спор за собственост на същия обект, между физическите лица през 2011 година и взели отношение по спора за придобиване на имота по давност, което е повлияло при формиране на вътрешното им убеждение и препятствало обективната им преценка по основателността на спора – нарушение на чл. 22, ал.1 т.6 ГПК и принципа на съдийската безпристрастност; досежно допустимостта на иска за собственост на мазе с площ от 16.54 кв.м. , доколкото мазето е принадлежност към главната вещ и допълнителното включване не съставлява нов предмет на делото; досежно допустимостта на иска по чл. 193 , ал.1 ГПК; относно изводите на въззивния съд , че влязлото в сила решение за реституция от 1994 година има СПН по отношение правото на собственост на целия преустроен от РПК имот – от жилище в обект за обществено хранене , пристройките и избени помещения към тях; поради неточното приложение на разпоредба на чл. 97 ЗС- главната вещ не е старата част от преустроения обект , а е новопостроената част , която по площ надвишава два пъти старата, променя функционалната характеристика на имота и поради това остава собственост на РПК , а не на физическите лица; относно неправилното приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС ( отм.) във вр. с парагр.26 от ЗИД ЗК касаещи предпоставките за придобиване право на собственост на кооперациите и тълкуване на „пристройка“ в контекста на „сграда“ по см. на закона и самостоятелния и статут на обект на собственост; неправилното е приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по въпроса ( доформулиран от касационния съд ) : „Действал ли е апелативният съд в нарушение на материалния закон ( чл. 537, ал.2 ГПК ) като е обезсилил решение на първата инстанция , в частта , с която са отменени АДС/АЧОбС и за правната природа на акт на съда – по съществото на спора или по допустимостта му , с който се произнася втората инстанция , с довод, че въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 5 от 19.01.2016 год. по гр.д. Nо 3781/2015 год. на ВКС-II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивираност и обоснованост на съдебното решение ? произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика – т.4 и т.1 на ТР 1/ 0401.2001 год. на ОСГК на ВКС и цитираните многобройни решение на ВКС по чл. 290 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за законосъобразността на съдебен акт , в чието постановяване участва съдия по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал.1 т.6 ГПК ? с довод , че е въззивното решение постановено в смисъл, противоречащ на практиката на ВКС, обективирана с Решение Nо 351 от 12.12.2011 год. по гр.д. Nо 497/2010 год. на ВКС-II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : за приложение на чл. 69 ЗС между съсобственици , в хипотезата , когато един се позовава на придобивна давност по отношение идеални части на другите съсобственици и кому принадлежи доказателствената тежест относно установяване на действията , обективиращи промененото намерения на владелеца и довеждането му до знанието на останалите съсобственици, с довод , че с обжалваното въззивно решение въпросът е произнесен в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : Настъпил ли е реституционния ефект , касаещ собствеността върху изградените до 13.07.1991 година постройки със средства на РПК по силата на закона в хипотеза , че постройките не са самостоятелен обект на правото на собственост , а новопостроената част от страна на кооперативната организация като площ надвишава одържавения бивш имот ?Уреденото в чл. 2, ал.3 ЗОбС (отм.) във вр. с парагр. 26 от ЗИД ЗК придобивно основание отнася ли се до обект, който няма самостоятелен статут , в хипотеза когато под „постройка Ш“ следва да се разбира сграда и здание,строеж , строене , строителна работа ? Когато един одържавен жилищен етаж изцяло е преустроен ( като обект за обществено хранене ) като към него са пристроени с средства на кооперация нови по-големи от одържавените площи , в резултат на което обектът е увеличил площта си значително- повече от два пъти, предназначението му от жилище е променено в търговски обект , налице ли е основание по см. на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за реституция на основание чл. 2,ал.3 ЗОбС( отм.) във вр. с парагр. 26 ЗИД ЗК чрез съсобственост в идеални части ? За предметната рамка на СПН на влялото в сила решение за реституция и ефекта по отношение на правото на собственост ? с довод , че същите са обуславящи изхода на спора и са от значение за точното прилагане на закона.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност , като се излагат обстоятелствени доводи за грубото несъблюдаване на процесуалните норми и материалния закон.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Община Благоевград , с който се поддържат обстойни доводи за липсата на законови предпоставки за отмяна на обжалваното въззивно решение и неоснователност на доводите по касационната жалба.
Ответникът по касация В. С. В. и Л. К. П. не изпращат становище по постъпилата касационна жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед предмета на спора- а именно вещен иск за защита правото на собственост .
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Не може да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК въпроса ( доформулиран от касационния съд ) : „Действал ли е апелативният съд в нарушение на материалния закон ( чл. 537, ал.2 ГПК ) като е обезсилил решение на първата инстанция , в частта , с която са отменени АДС/АЧОбС и за правната природа на акт на съда – по съществото на спора или по допустимостта му , с който се произнася втората инстанция?
За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание законодателят предполага , че с правните изводи на въззивния съд , обжалваният съдебен акт е в противоречие с установена , устойчива практика на ВКС в насоката , в която е произнесено Решение Nо 5 от 19.01.2016 год. по гр.д. Nо 3781/2015 год. на ВКС-II г.о. , а именно , че „ правораздавателната власт на гражданските съдилища наред с общата компетентност по граждански спорове, има и такава по отношение на охранителни производства . В правораздавателната власт на съда е да отменя охранителни актове, когато същите засягат права на трети лица и след разрешаване на спора за материално право – чл. 537, ал. 2 ГПК. Такъв е случаят на отмяна /пълна или частична/ на констативен нотариален акт за притежаване на вещни права, ако в исковото производство се установи, че титулярът по нотариалния акт не е техен собственик изцяло или частично. Отмяната в този случай е предписано от правната норма задължение на съда, като последица от разрешаването на спора за материално право, а не предмет на отделен и самостоятелен иск .“
В случая не може да се сподели виждането на защитата на касатора , че доколкото с обжалваното решение е прието, че искането да се коригира квадратурата на конкретен обект на правото на собственост , отразена в АДС респ. АЧОбС не е въпрос , който касае отделен спор за собственост и за истинността на отразените в тези актове обстоятелства относно характера на собствеността ( държавна или общинска ) , поради което и такъв иск е недопустим като иск за самостоятелна защита , и този спор ( доколкото съществува) следва единствено да се разгледа в мотивната част на решението по същество на спора за собственост , тези изводи влизат в противоречие с посочената съдебна практика. Актовете за държавна или общинска собственост по своя характер представляват официални писмени документи, съставени от длъжностно лице по реда и формата, определени в закона , в обема на предоставената му компетентност, и имат обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него факти – актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на собствеността – частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др., но не и за самото право на собственост, респ. за квадратурата като индиректна характеристика за обема на правото. Доколкото гражданския съд постанови отмяна изцяло или частично на акт за държавна , респ. общинска собственост извън спора за собственост, същия действа в нарушение на материалния закон /чл. 537, ал. 2 ГПК, респ. чл. 431, ал. 2 ГПК-отм./, като резултат от неправилна преценка на правната природа и доказателствено значение на акта.
Не може да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивираност и обоснованост на съдебното решение ? поради противоречие със задължителната съдебна практика – т.4 и т.1 на ТР 1/ 0401.2001 год. на ОСГК на ВКС и цитираните многобройни решение на ВКС по чл. 290 ГПК, доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК е уредил по един императивен начин задължението на съда да произнесе съдебния акт по съществото на спора след като обсъди всички събрани доказателства, съобразявайки се с характера на съдебното исково производство и мотивира като изводите си относно установените факти, така и относно основанието за подвеждането им под хипотезиса на конкретна материално-правна норма . Доколкото , според касатора , има несъблюдаване на тези изисквания на правната норма , то това не е противоречие със сочената задължителна съдебна практиката,дала разяснения по приложението и , а грубо нарушение на процесуалните правила , което от своя страна може да бъде основание за отмяна на обжалваното решение , но не и едновременно с това да се жени като слективен критерий и основание за допускане на касационното обжалване.
Аналогични са изводите на настоящият състав относно липсата на същински предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос „ за законосъобразността на съдебен акт , в чието постановяване участва съдия по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал.1 т.6 ГПК ?“ в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Касае се отново до довод за допуснато нарушение на конкретно, ясно и не налагащо тълкуване процесуално правило от императивен характер.
Цитираната с изложението на касатора съдебна практика на ВКС, обективирана с Решение Nо 168 от 02.08.2013 год. по гр.д. Nо 580/2012 год. на ВКС-IV г.о. и Решение Nо 27 от 30.06.2015 год. по гр.д. Nо 4508/2014 год. на ВКС-I г.о. и др. , сочи на безпротиворечивото разбиране на касационния съд , че доколкото би било налице някое от основанията за отвод по чл. 22, ал.1 ГПК респ. чл. 12 ГПК (отм.), то това не може до обуслови нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт , а единствено може да бъде ценено на плоскостта на евентуална неправилност на съдебното решение, в която насока са разясненията, дадени още с ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС и т. 11 от ППВС № 1/10.11.1985 г. След като участието на съдия , по отношение на когото е било налице основание за отвеждане от делото , не може да обуслови нищожност , нито недопустимост на съдебното решение , а само неправилност , то преценката за наличието на този порок и значението му за законосъобразността на фактическите и правни изводи може да бъде направена от касационния съд само ако касационното обжалване е допуснато и по делото бъде установено , че някоя от страните по спора е правила искане за отвеждане на съдебния състав на въззивния съд или на член от същия на някое от основанията по чл. 22, ал.1 ГПК.
Законовата забрана относно лице , участвало като съдия при решаването на делото в някоя от фазите на разглеждане в долна инстанция , да участва при неговото решаване в друга инстанция е ясна и не търпи ненужни интерпетации, поради което и не може да се приеме , че касае безусловно и хипотезите на участие на съдията и по различни дела макар и между същите страни с идентичен предмет на спора. Доколкото порокът на обжалваното решение би бил налице , той не прави решението нищожно, защото не засяга валидността на произнесеното решение, нито го прави недопустимо, доколкото не засяга предпоставките за надлежното упражняване правото на иск.От друга страна и посочените Решение Nо 69 от 01.04.2015 год. по гр.д. Nо 4941/2014 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 351 от 12.12.2011 год. по гр.д. Nо 497/2010 год. на ВКС-II г.о. касаят конкретни хипотези, различни от настоящата ( на обезсилено решение и върнато дело за ново разглеждане, тълкуване на понятието „други обстоятелства“ по см. т.6 ) , поради което и се явяват неотносими като критерий за селекция .
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : за приложение на чл. 69 ЗС между съсобственици , в хипотезата , когато един се позовава на придобивна давност по отношение идеални части на другите съсобственици и кому принадлежи доказателствената тежест относно установяване на действията , обективиращи промененото намерения на владелеца и довеждането му до знанието на останалите съсобственици ,доколкото с посоченото ТР No 1/2012 година на ОСГК на ВКС са разрешени въпроси, касаещи отношенията между съсобствениците- сънаследници. Въпросът в настоящият случай няма характер и на обуславящ изхода на делото , доколкото основните изводи на съда да не се уважи чл. 79, ал.1 ЗС като придобивно основание , са на плоскост извън проблема за упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
Не може да се приеме , че са налице предпоставките за селекция и допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : Настъпил ли е реституционния ефект , касаещ собствеността върху изградените до 13.07.1991 година постройки със средства на РПК по силата на закона в хипотеза , че постройките не са самостоятелен обект на правото на собственост , а новопостроената част от страна на кооперативната организация като площ надвишава одържавения бивш имот ?Уреденото в чл. 2, ал.3 ЗОбС (отм.) във вр. с парагр. 26 от ЗИД ЗК придобивно основание отнася ли се до обект, който няма самостоятелен статут, в хипотеза когато под „постройка“ следва да се разбира сграда и здание, строеж , строене , строителна работа ? Когато един одържавен жилищен етаж изцяло е преустроен ( като обект за обществено хранене ) като към него са пристроени с средства на кооперация нови по-големи от одържавените площи , в резултат на което обектът е увеличил площта си значително- повече от два пъти, предназначението му от жилище е променено в търговски обект , налице ли е основание по см. на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за реституция на основание чл. 2,ал.3 ЗОбС( отм.) във вр. с парагр. 26 ЗИД ЗК чрез съсобственост в идеални части ? За предметната рамка на СПН на влялото в сила решение за реституция и ефекта по отношение на правото на собственост ? доколкото основанието на което страната ищец гради тезата си за наличие на титул за собственост касае фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 , ал.1 ЗС, поради което същите нямат характеристиката на обуславящи изхода на спора.От друга страна , данните по делото сочат , че между страните по спора са налице множество дела , касаещи собствеността на обекта , ползващ се за кафе – аперитив, по който поставените въпроси имат търсения отговор.в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК следва да се поставят въпроси, касаещи основния предмет на спора , който в случая нямат отношение , тъй като не се поддържа друго придобивно основание за възникване или съществуване на правото на собственост на спорните мазе , пристройка – тераса , цветарник , предмет на иска за собственост.
Очевидната неправилност , като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК предполага такъв явен порок на обжалваното решение , който сочи на грубо нарушение на закона без необходимостта от съпоставка и преценка със задължителна или друга практика на съдилищата за констатирането му. Доколкото такъв порок не може да бъде „видян“ в настоящия случай по съображенията на касатора , то и искането да се допусне касационното обжалване на това основание не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК ,Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7957/ 30.04.2018 год. на дружество „МАКЕДОНИЯ -ВП“ ЕООД представлявано от Управителя В. Т. , със седалище и адрес на управление гр.Благоевград , заявена чрез процесуалния представител адв. С. К. –АК Б. срещу въззивно Решение No 358 от 12.02.2018 година по гр. възз.д. Nо 3852/2018 година на АС- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: