2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
С., 19,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 744 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 54170/22.VІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 9566 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 3809/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу определение на СРС, ГК, 71-и с-в от 4.VІ.2009 г. по гр. дело № 24166/09 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во и изпращане на делото за разглеждане от Пловдивския районен съд – при направен от ответника отвод за липса на местна подсъдност, съгласно чл. 119, ал. 3 във вр. чл.105 ГПК.
Поддържайки оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение – предвид необосноваността му и постановяването му в нарушение и на материалния закон, и на процесуалния закон, търговецът касатор претендира отменяването на този съдебен акт и изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд, където то е било първоначално заведено.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІІ от текста на жалбата, подателят й [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Позоваването е върху три определения на отделни състави на ГК и ТК на ВКС и три определения на състави от Върховния административен съд.
Ответното по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към жалбата, нито от съдържащите се в нея твърдения на подателя й, както и от сочени от последния факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това. В случая частният касатор твърди, че произнасянето на СГС с атакуваното определение било по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които не само, че не формулирал, но и не разграничава един от друг. Ето защо наличие на която и да е от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационния контрол, обективно не може да бъде проведено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 9566 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 25.VІ.2010 г. постановено по ч. гр. дело № 3809/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 744 по описа за 2010 г.