1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. С., 19.01..2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д.№ 24/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, ГО, II – В състав № 21089 от 15.10.2014 г. по в.ч.гр.д. № 15143/2014 г., с което е потвърдено разпореждане от 23.07.2014 г. по гр. д. № 12456/2013 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, с което е върната като просрочена, подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” [населено място] въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение от 16.05.2014 г.
Недоволен от определението е жалбоподателят Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” [населено място], чрез главен юрисконсулт Н. С. в дирекция „П.”, който го обжалва в срок, счита, че същото е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставен е въпросът „Служител на териториална структура на администрацията на органа – страна по гражданско дело, служител ли е на страната по делото по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК?”.
Ответникът по частната жалба И. К. Д., чрез адв. И. С. от АК–С., с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, както и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол. Претендира направените по частното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с разпореждане от 23.07.2014 г. по гр. д. № 12456/2013 г., Софийският районен съд, 41 състав, е върнал като просрочена подадената от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” [населено място] въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение от 16.05.2014 г., тъй като въззивникът – частен касатор в настоящото производство, е бил надлежно уведомен за постановеното по делото решение с редовно връчено съобщение на 04.06.2014 г., видно от съставената от призовкаря разписка, оформена съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 ГПК. Съобразно удостоверените в разписката обстоятелства, препис от постановеното по делото решение е връчен на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” на адреса й на управление, посочен по делото и съобщението е прието от неин служител с указани име и длъжност, с което е изпълнена уредената в чл. 50, ал. 3 ГПК процедура по връчване на книжата на юридически лица.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Посоченият от жалбоподателя въпрос, а именно „Служител на териториална структура на администрацията на органа – страна по гражданско дело, служител ли е на страната по делото по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК?” не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд е съобразил установения в ГПК специален ред за връчване на съобщения на юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица. Призоваването на юридическото лице, каквото качество има жалбоподателят, се извършва по последния посочен в съответния регистър адрес, а на държавни учреждения на адреса им на управление. Именно по този ред е процедирал първоинстанционният съд. Съобщенията и съдебните книжа по делото са били изпратени на адреса на управление на жалбоподателя, на който е бил призоваван в производството по делото, по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК. Нормите на Гражданския процесуален кодекс във връзка със съобщенията и призовките изискват отбелязването да се извършва от връчителя, което той удостоверява с подписа си. Съобразно отбелязването на връчителя на приложената по делото на л. 83 разписка, съобщението е връчено на 04.06.2014 г. на старши юрисконсулт – Славея С., която видно от приложените по делото книжа е държавен служител в Дирекция „Инспекция на труда” в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” [населено място], т.е. в конкретния случай е спазен законовият процесуален ред за връчване на съобщенията и призовките на жалбоподателя, съгласно чл. 50 ГПК. Тези законови изисквания имат императивен характер, като съобразно разпоредбата на чл. 52 ГПК е установено задължение за държавните учреждения и общините да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време. Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкция, а именно законодателят предвижда, че съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението, съгласно чл. 88, ал. 2 ГПК. В тази връзка е без значение, че служителят, получил съобщението, не е пълномощник по делото, тъй като същият е държавен служител при жалбоподателя по смисъла на чл. 2, ал. 1 Закона за държавния служител, освен това съгласно установената структура с У. правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., дирекцията, в която работи служителят Славея С. е част от специализираната администрация /”специализираната администрация е организирана в дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“; дирекция „Международна трудова миграция“; Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални поделения – дирекции „Инспекция по труда“, разположени в административните центрове на областите.”, съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника/. В съответствие с тези законови изисквания съдът е приел, че частният касатор е редовно уведомен на 04.06.2014 г. за постановеното решение и в законоустановения двуседмичен срок, който е изтекъл на 18.06.2014 г., същият не е упражнил надлежно правото си на въззивна жалба, поради подадената по пощата на 19.06.2014 г. въззивна жалба вх. № 1026265/24.06.2014 г., е върната като просрочена. Предвид изложеното следва, че първоинстанционният съд е изпълнил законосъобразно задълженията си по призоваването, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 50 ГПК и законосъобразно въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба.
В заключение, поставеният материалноправен въпрос от частния касатор – „Служител на териториална структура на администрацията на органа – страна по гражданско дело, служител ли е на страната по делото по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК?”, не се явява обуславящ изхода на делото, поради което не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, още повече, че в случая процесуално нарушение по прилагането на чл. 50, ал. 3 ГПК не е допуснато, поради което въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по частната жалба И. К. Д. от [населено място] следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 21089 от 15.10.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II – В състав, по в.ч.гр.д. № 15143/2014 г., по частна касационна жалба с вх. № 133120 от 12.11.2014 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” [населено място].
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – [населено място] да заплати на И. К. Д. – [населено място] направените разноски за частното касационно производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :