Определение №41 от 2.2.2010 по ч.пр. дело №760/760 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                       № 41
 
София, 02.02.2010 г.
 
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на двадесет и осми януари  две хиляди и десета година в състав:                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                                    ЕРИК ВАСИЛЕВ                                              
            След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№760/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Н” Е. , гр. С., чрез адв. А срещу определение №1136/2009 год. постановено по ч.гр.д. № 1779/2009 год. на САС, 4 -ти състав.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че в исковата молба е изложена обстойно фактическата обстановка , от която е видно , че „Н” Е. е претърпяло имуществени вреди от незаконосъобразно задържане и приобщаване на внесена от дружеството стока като веществено доказателство по образувано наказателно дело. Изтъква , че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и същият следва да квалифицира иска, с който е сезиран въз основа на изложените в исковата молба факти.
В допълнение към частната жалба, жалбоподателят е посочил , че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, доколкото противоречи на съдебната практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В подкрепа на посоченото от жалбоподателя правно основание представя копия от Р № 688/09.07.2003 год. по гр.д. № 593/2002 год. на 4-то г.о. на ВКС, Р № 2008/29.11.2004. по гр.д. № 1670/2005 г. на ВКС, 4 г.о.,Р №857/2006 год. по гр.д. № 503/2005 год. на ВКС, 4 г.о., Р от 15.03.2006 г. по гр.д. № 1871/2005 год. на 4 г.о. и Р №1331/2006 год. по гр.д. №50382005 год. на ВКС, 4 г.о. Като процесуалноправен въпрос по см. на чл.280,ал.1 ГПК може да бъде конкретизиран този дали съда е обвързан с посочената правна квалификация от ищеца по делото или следва сам да даде правната квалификация на иска с който е сезиран, въз основа на изложените фактически обстоятелства и формиран петитум от страната.
Ответникът по частната жалба – Прокуратурата на Република България , не взема становище по същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество.
В случая Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , счита, че не налице визираното от частният жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС.
Определението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Всички представени с касационната частна жалба съдебни актове на Върховният касационен съд застъпват тезата, че посочената от страната правна квалификация не обвързва съда и същият е длъжен да квалифицира предявения пред него иск въз основа на изложения от ищеца фактически обстоятелства. В случая съдилищата са изхождали именно от конкретната формулировка на заявената претенция , което изрично е посочено в определението на СГС и изцяло споделено от въззивната инстанция. С оглед тази формулировка, включваща фактите и отправеното към съда искане , съдилищата са приели, че предявеният пред тях иск е с правна квалификация по чл.2 ЗОДОВ и са прекратили производството по делото като недопустимо.
С оглед на изложеното, не е налице , визираното от частният жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1136/22.07.2009 год. по ч. гр.д. № 1779/2009 год. на Софийския апелативен съд , ГК, 4-ти състав по касационна частна жалба на „Н” Е. , гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top