O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 20.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1136 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1632 / 08.02.2011 година на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо IV-92/ 30.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 1359/2010 година на ОС-Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 59 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 30/2009 година на РС- Поморие по чл. 32 ал.2 ЗС , с което е разпределено ползването на недвижим имот- масивна едноетажна с изба жилищна сграда от 61.32 кв.м., построена в УПИ * в кв. 39 по плана на [населено място], [община] с площ от 942 кв.м., по вариант на вл.л.К. М. / стр.53-54/.
Прието е , че избраният вариант съответства на правата на страните по делото и начина на ползване.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на процесуалните права по преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводи , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по поставените процесуално правни въпроси- за правомощията на въззивната инстанция по отношение на необжалвалите първоинстанционното решение ответници и влизането в сила на решението спрямо тях по предявените срещу тях искове, за правомощията на въззивния съд във връзка с ограниченията по поставените във въззивната жалба основания , относно обвързаността на съда от изложените в исковата молба обстоятелства , твърдения и петитум, относно задължението на съда да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства, относно недопускането от страна на съда на събиране на доказателства от значение за правния спор и липсата на конкретни мотиви относно правните изводи на съда по конкретния правен спор, както и по следните материално-правни въпроси- относно придобиването на основание придобивна давностно правото на собственост на идеални части от недвижим имот в парцел,по принцип, в хипотеза на съвладение , при разделяне ползването му на реални части изобщо и конкретно при действието на З./ отм./ и изтичане на давностния срок при действието на З./отм./ и за разграничаването използването на реална част от имот, като начин на разпределение на правото на ползване и като участие в ползите и тежестите на съсобственика в съсобствения имот и съвладението на имота при съсобственост, като оригинерно основания за придобиване правото на собственост на имота в идеални части.
В подкрепа на изложените съображения се сочат девет решения на съдилища от различна степен , без да се сочи , коя решение по кой въпрос касае практика , различна от тази , приета с решението на въззивния съд.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба, с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на приетата с определение Nо 512/09.11.2011 г. по ч.гр.д. Nо 396/2011 год. теза , че искът по чл. 32 ал.2 ЗС е неоценяем, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК.
По поставените процесуално правни въпроси- за правомощията на въззивната инстанция по отношение на необжалвалите първоинстанционното решение ответници и влизането в сила на решението спрямо тях по предявените срещу тях искове, за правомощията на въззивния съд във връзка с ограниченията по поставените във въззивната жалба основания , относно обвързаността на съда от изложените в исковата молба обстоятелства , твърдения и петитум, са въпроси , свързани с приложението на новия ГПК.В рамките на разгледаното въззивно производство тези въпроси не са повдигани от страните по отношение на процесуалните действия на втората инстанция в правомощията и на въззив , не се релевират и като нарушения по приложението на процесуалния закон , поради което не могат да бъдат квалифицирани като обуславящи изхода на делото въпроси по см. на т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС..
Въпросът за задължението на съда да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства, относно недопускането от страна на съда на събиране на доказателства от значение за правния спор и липсата на конкретни мотиви относно правните изводи на съда по конкретния правен спор, за да се приемат за обуславящи също следва да са свързани с конкретно релевирани основания за отмяна . Подадената касационна жалба като израз на недоволството на страната от постановения правен резултат, съдържа само теза за онези обстоятелства , които водят до порочност на съдебното решение , но те не могат да и основания за допустимост на обжалваното решение.
Изведените материално-правни въпроси – относно придобиването на основание придобивна давностно правото на собственост на идеални части от недвижим имот в парцел,по принцип, в хипотеза на съвладение , при разделяне ползването му на реални части изобщо и конкретно при действието на З./ отм./ и изтичане на давностния срок при действието на З./отм./ и за разграничаването използването на реална част от имот, като начин на разпределение на правото на ползване и като участие в ползите и тежестите на съсобственика в съсобствения имот и съвладението на имота при съсобственост, като оригинерно основания за придобиване правото на собственост на имота в идеални части- е напълно неотносими към спора. Производството по чл. 32 ал.2 ЗС съставлява съдебна администрация и цели да замести лисата на воля на съсобствениците за начина на съвместно ползване на обща/ съсобствена вещ”, когато правата на собственост са дефинирани от титула за собственост на всеки един от съсобствениците.Евентуален спор за това , че единият от съсобствениците е завладял и придобил правата на някой от другите съсобственици , е извън спора за разпределение на правото на ползване.
След като изведените въпроси не касаят пряко и не изискват интерпретация по приложението на конкретни, относми към спора материално-правни или процесуално-правни норми, то не искането за допустимост на касационното обжалване ме може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 1632 / 08.02.2011 година на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо IV-92/ 30.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 1359/2010 година на ОС-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :