О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
[населено място], 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 890/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Г. И. като процесуален представител на Н. С. Д. срещу решение №314/17.11.2014г. постановено по гр.дело №326/2014г. на Варненския апелативен съд, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск по чл.45 ЗЗД срещу О. Р. О. за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди на четвъртата година след ПТП от 17.02.2006г. по негова вина , като неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и в противоречие със съдебна практика на съдилищата в страната, касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон – чл.45 и чл.52 ЗЗД и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Позовава се на ППВС №7/1959 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС №4/1968г., на ТР № 2/ от 6.06.2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 161/2013г. по т.дело № 1040/2011г. на ВКС, Іт.о. и решение №1221/21.08.2012г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението на ВАС и постановяване на решение, с което да се остави в сила решението на Варненския окръжен съд или искът по чл.45 ЗЗД да бъде уважен в претендирания размер от 100 000лв.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба О. Р. О. излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск по чл.52 във връзка с чл.45 ЗЗД е уважен срещу О. Р. О. за сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.02.2006г. по вина на О. и е постановено решение с което искът е отхвърлен като неоснователен. С решението е потвърдено решението на Шуменския окръжен съд №116/11.05.2011г. по гр.дело № 627/2010г., с което искът по чл.45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен за разликата от 30 000лв. до 150 000лв.
Решението на Варненския апелативен съд е постановено след отмяна на решение на същия съд с решение на №228/5.06.2014г. по т.дело №583/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о., с указания да се разграничи твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца от всички новонастъпили вреди и след преценка кои от тях са в пряка и непосредствена последица от вредоносното деяние на делинквента да се определи по справедливост дължимото обезщетение. Съставът на ВАС е приел, че искът има за предмет възмездяване на неимуществените вреди настъпили след третата година от деликта / ПТП/ и необхванати от споразумението, сключено между застрахователя и пострадалия, а именно настъпила атрофия на очния нерв и отслабване на зрението, което не може да се коригира с очила; отключено психическо заболяване; обща слабост; главоболие; световъртеж; болки в ставите; изтръпване на крайниците; затруднено дишане; прогресивно отслабване на паметта. Въззивният съд е обсъдил клаузите на споразумението от 20.02.2009г., постигнато между застрахователя и ищеца, в изпълнение на което пострадалият на 10.04.2009г. е получил договореното обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от ПТП по вина на ответника О. в размер на 50 000 лв. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява наличие на допълнителни увреждания в причинна връзка с деянието на ответника, настъпили след 20.02.2009г. и намиращи се извън предметния обхват на споразумението. Съдът е обсъдил периодичните експертни решения на ТЕЛК от 2006г. до 2014г., в последното от които от 7.07.2014г. не е констатирано влошаване на състоянието на ищеца; в.л. офталмолог не установява атрофия на очния нерв и отслабване на зрението; главоболие, световъртеж, болки в ставите, изтръпване на крайниците, затруднен говор и походка са констатирани през 2008г. Отслабване на паметта също не е настъпило след подписване на споразумението. Увреденият не е лекуван стационарно, не е предприемана хирургическа интервенция. В резултат на преценката на доказателствата по делото въззивният съд е направил заключение, че след като не се констатира настъпването на нови вреди във вид и във време, след подписване на споразумението, искът с правно основание чл.45 ЗЗД като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпрос: Налице ли са основания за предявяване на иск по чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД? При тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният правен въпрос за приложението на чл.45 ЗЗД е във връзка с предмета на спора, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а е в съответствие с нея. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – делинквент, тъй като от доказателствата по делото не се установяват влошаване на състоянието на пострадалия в резултат на нови вреди, след подписаното споразумение от 20.02.2009г. От споразумението, в което ищецът е декларирал , че няма да има бъдещи претенции за причинените му вреди, е направен извод от съда, че предмет на иск за следващо обезщетяване могат да бъдат само новонастъпили вреди / влошаване на състоянието на увредения чрез увеличаване на интензитета на страданието или друг вид нови вреди, настъпили в хода на лечението – възстановяването/, т.е. на такива вреди, чието бъдещо настъпване е несигурно и/или непредвидимо. Изтичането на нов период само по себе си не е основание за претендиране на вреди, след като няма промяна в състоянието на увредения.
Решението на ВАС не е в противоречие с ТР № 2/ 6.06.2012г. на ОСТК на ВКС, Постановление №7/ 1959г. на П., тъй като със съдебното решение не е отречено правото на ищеца да предяви иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента след като е бил обезщетен за причинените му от ПТП неимуществени вреди въз основа на подписаното споразумение със застрахователя на ответника на 20.02.2009г. Съображенията на съда за отхвърляне на иска са свеждат до недоказването на новонастъпили вреди в качествено или количествено отношение, които не са обхвата от споразумението със застрахователя. Решението не е в противоречие с ППВС №4/68г., тъй като с него са определени обстоятелствата, които съдът е задължен да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, а в конкретния случай искът е отхвърлен като неоснователен, защото е прието, че не са налице предпоставките на закона за обезщетяване на ищеца. Решението не е в противоречие с ППВС 4/1961г. , в което са дадени разяснения за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт. В т.10 на ППВС №4/75г. е разгледана хипотеза, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на здравословното състояние на пострадалия, на когото вече е присъдено обезщетение за причинените му от деликта вреди, стига да са в причинна връзка с деликта, за каквото не са събрани доказателства по делото. Решението не е в противоречие с решение № 161 от 17.01.2013г. по т.д. № 1040/2011г. на ВКС, Іт.о. / обсъдено в мотивите на въззивното решение/, доколкото в същото е разгледана хипотеза на търпени неимуществени и имуществени вреди, които произтичат от последващо приложено лечение на пострадалото при ПТП лице, като пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение, като конкретната хипотеза е за проведено оперативно лечение и направени разходи по него, какъвто не е случай по настоящото дело.
Решение №1221 от 21.08.2012г. по в.д.№383/2012г. на Пловдивския апелативен съд не се обсъжда, тъй като няма отбелязване решението да е влязло в сила. Съгласно постановките на т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни решения.
Що се касае до изложените твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, същите могат да са касационни основания по чл.281, т. 3 от ГПК, но не и основания за допускане на обжалването решение по чл.280, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство не може да се извърши преразглеждане на сключеното споразумение досежно договорения размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да се атакува неговата действителност. Извънсъдебното споразумение от 20.09.2009г. има характеристиката на спогодба по чл.365 ЗЗД и страните са обвързани от него.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
Ответникът по касация не е представил доказателства да е направил разноски за касационната инстанция, поради което не се присъждат такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314/17.11. 2014г., постановено по в.т.дело №326 /2014 г. на Варненския апелативен съд, т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: