Определение №41 от 21.1.2014 по търг. дело №3627/3627 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

С., 21.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3627 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма](н) срещу въззивното Решение № 317 от 19.02.2013 год. по т.д.№ 2288/2012 год. на Софийски апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по жалбата на едноличния търгове, съставът на САС е потвърдил Решение № 664 от 04.04.2012 год. по т.д.№ 4134/2011 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е открил при условията на чл.630 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма], обявил е неплатежоспособността на търговеца и началната и дата, наложил е обща възбрана, назначил е временен синдик и е насрочил първото събрание на кредиторите.
Производството по несъстоятелност е инициирано от [фирма] в качеството му на кредитор по търговски сделки – два договора за извършване на туристически услуги. Неизпълнението им и размера на паричните задължения, произтичащи от неизпълнението е установено с влезли в сила осъдителни съдебни решения. Било е инициирано производство по индивидуално принудително изпълнение в рамките на което е установена липсата на търговска дейност, както и финансовото състояние на предприятието на ЕТ. Поради това кредиторът е депозирал молба по чл.625 ТЗ, която е приета за основателна от съда по несъстоятелност, въз основа на събраните доказателства за наличие на предпоставките по чл.608 ТЗ. Въззивният съд е бил сезиран от длъжника, който е оспорил състоянието на неплатежоспособност. Съставът на САС е счел жалбата за неоснователна, като подробно е мотивирал становището си.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено от адв.Д. С. (наречено „Молба-уточнения на касационните основания”), се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не е формулиран. Изложени са нямащи отношения към спора доводи по Закона за концесиите; съдържат се твърдения на нищожност на договорите, сключени между [фирма] и [фирма]; сочи се използване на служебно положение и извършване на престъпление от съдебния състав; неколкократно изложението е наречено „частна жалба” с искане за отмяна на определение; въвеждат се твърдения за прехвърляне на право на собственост върху плаж на трето лице и т.н.
Съдебният състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, поради липсата на какъвто и да било правен въпрос в изложението а и такъв е невъзможно да бъде изведен и от съдържанието на изложението.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 317 от 19.02.2013 год. по т.д.№ 2288/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top