О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр.София, 21.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 4733/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т. от [населено място] чрез адвокат И. В. от САК срещу решение № 1200 от 17.06.2013 г., постановено по т.д.1091/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия – V състав.
В жалбата са развити оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
В отговор на касационната жалба дружеството [фирма], чрез адвокат Т. Б. от САК излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради отсъствие на основанията, на които се позовава касаторът. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък на разноските и преводно нареждане от 19.12.2013 г. за сумата от 2400 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение № 6719 от 18.10.2012 г. по гр.д.3500/2012 г. на СГС, І г.о., 14 състав е уважен иска на Р. Д. Т. срещу [фирма] с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата 78400 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г.
С обжалваното решение на САС предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договор от 08.03.2010 г. представлява предварителен договор за заем, с който ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 40000 евро, която да се преведе по банкова сметка на заемателя. Представеното с исковата молба допълнително споразумение № 1 САС е приел за неотносимо към спора, поради това, че същото представлява неразделна част от друг договор – такъв от 10.03.2010 г. и единствената му точка предвижда продължаване на срока за връщане на заемната сума до 10.09.2011 г., докато договорът от 08.03.2010 г. е със срок на издължаване 24 месеца от датата на предоставяне на сумата. Съдът е приел, че представените пред първата инстанция доказателства не установяват елементите от фактическия състав на твърдяния в исковата молба реален договор: ищецът не доказва предоставянето на сума в договорения вид валута-евро, нито твърдяната клауза за връщане на заемната сума – 10.09.2011 г. Нотариалната покана до ответника е индиция за сключване на друг срочен договор, а именно за предоставяне на левовата равностойност на 40000 евро с падеж 10.03.2011 г., неразделна част от който е представеното допълнително споразумение № 1 към договор от 10.03.2010 г. Банковият превод не кореспондира със съдържанието на договора за паричен заем № МК-1 от 08.03.2010 г. и не доказва завършване на фактическия състав на процесната сделка.
САС е приел още, че договорът не е подписан от двамата управители, които представляват дружеството само заедно, поради което липсва надлежно съгласие за получаване на процесната сума в заем. Положеният подпис на заемател е само един. На предявеното договорно основание – срочен договор с падеж 10.09.2011 г. искът се явява недоказан, поради което е отхвърлен от въззивния съд.
По основанията по чл.280, ал.1 от ГПК:
От формулираните от касатора правни въпроси от значение за спора е въпросът за доказателствената тежест при разглеждане на иска с правно основание чл.240 ЗЗД и коя страна какви обстоятелства следва да установява при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с представената от касатора съдебна практика решение № 437 по гр.д.70/2011 г. на ВКС ІІІ г.о. и решение № 1316 по гр.д.5047/2007 г. на ВКС І г.о. и по приложението на чл.301 ТЗ когато волеизявлението за дружсетвото е направено от едно от лицата, което осъществява колективно представителство на търговеца при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по който въпрос има задължителна съдебна практика, служебно известна на състава решение № 18/4.04.2014 г. по т.дело № 24/2013г. на І т.о. на ВКС и решение по т.дело № 2994/2013г. на І т.о.
В точка 2.2 касаторът посочва, че съдът не се е съобразил с това, че паричните задължения са дългове за стойност и интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват.
По тази точка също няма конкретно формулиран въпрос. Няма съвпадение на хипотезите по настоящото дело и в цитираното решение № 61 по гр.д.153/2009 г. на ВКС ІІІ г.о., което води и до различни правни изводи. В решението, на което се позовава касаторът, ВКС се е произнесъл, че даването в заем на парични средства в чужда валута не е пречка връщането на сумата да се претендира в левовата равностойност. По настоящото дело не е повдигнат спор относно вида на паричните знаци, в които се претендира връщането на заемната сума, а правният спор се свежда до това дали получената от ответника сума в лева е по правно основание Договор за заем от 08.03.2010 г. или по друг договор за заем.
Неоснователно е позоваването на Решение № 143 по т.д.634/2009 г. на ВКС ІІ т.о., в което състав на ТК на ВКС се е произнесъл по правния въпрос за допустимостта на свидетелски показания при установяване на неформални договори на стойност 250000 евро. Следователно, не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираното, тъй като хипотезите са различни. Същото се отнася и за Решение № 568 по т.д.278/2008 г. на ВКС І т.о.
В заключение въззивното решение се допуска до касационно обжалване по въпроса за разпределение на доказателствената тежест при разглеждане на иска с правно основание чл.240 ЗЗД и коя страна какви обстоятелства следва да установява и по приложението на чл.301 ТЗ когато волеизявлението за дружеството е направено от едно от лицата, което осъществява колективно представителство на търговеца при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 1568 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1200/17.06.2013 г., постановено по в.т.дело № 1091/2013 г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав.
УКАЗВА на Р. Д. Т. да внесе по сметка на ВКС ДТ 1560 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на председателя на първо т.о. за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: